За новините на турски език ...

Тази тема е доста експлоатирана напоследък, но мисля че няма нищо лошо и аз да се изкажа по нея. Особено като се има предвид, че почти никой няма да го прочете :).

Първо смятам че не трябва да има новини на турски език по Националната телевизия. Аргументите на правозащитниците, че така бихме нарушили правата на хората да се информират ми се струват нелепи. Най-малкото тези хора би трябвало да знаят български, за да контактуват с държавната администрация пък и за да могат да свършат каквато и да е друга работа. Освен това ако защитим правото на етническите турци да са информирани, не може да не направим новини и на всеки друг език, който се говори от български гражданин. Все пак кой поставя границата - кои могат да са информирани и кои не могат?

По-скоро приемам новините на турски като жест на добра воля от страна на държавата и опит да се поддържа етнически мир. Не смятам обаче че точно това трябва да е средството, с което да се постигне тази цел.

Наред с това обаче не мисля, че трябва да се прави референдум на тази тема. По ред причини:

• резултата от референдума е ясен и няма нужда от него. Българинът като цяло не прави дълбок анализ на ситуацията и ще гласува новините да отпаднат - просто защото не ги разбира и не иска да ги гледа. Този акт обаче ще им доста по-дълбоки последствия.
• във време на криза ще се изхарчат доста пари, за нещо което не е чак толкова належащо и спешно да се реши. На фона на икономиите, за които всеки ден слушаме и неистовите усилия на правителството да закърпи бюджета - това е разхищение.
  
• това не е най-важния въпрос, който трябва да се постави на вниманието на нацията. Референдумите би трябвало да се поставят за стратегически въпроси касаещи политиката на държавата като цяло, а не за някакви конкретни проблеми от ежедневието.
• резултата от референдума със сигурност ще се използва от крайни организации, за да всее страх в съзнанието на турското малцинство. В този ред на мисли всички усилия на Бойко Борисов по време на предизборната му кампания, да убеди етническите турци в българия, че не им готви нов възродителен процес и че не той, а Доган е техен враг (което беше едно доста силно послание) - ще отидат на вятъра. Хората ще интерпретират резултата от референдума като пряка заплаха срещу тях и знак за последващи конфронтации от страна на властите. А по-лошото е че със сигурност ще се намери кои да се яхне тази вълна и да извлече ползи от заиграването със страха на хората. Както знаем ... няма нищо по-страшно от самия страх.

В заключение, смятам ще са поставени правилните цели, но средствата с които ще се постигнат не са оправдани и ще донесат повече негативни странични ефекти, отколкото ползи. Въпроса е след като аз, а и вероятно повечето здравомислещи хора са наясно с изброените горе факти, защо Бойко Борисов застава зад тази идея ?...

P.S.: Прилича ми като да се е потдал на изнудване от страна на Атака в замяна на подкрепа, което Борисов обещаваше че няма да се случи ... Дано не е така!

Защо не харесвам коледните благотворителни кампании?

Наближава Коледа. По това време всяка година, всякакви кампании за набиране на средства за най-различни нужди печелят доста популярност.

Според мен съсредоточването на толкова много кампании само през един месец от годината е доста нерационално. Още повече че това е месец свързан с много харчове и вероятно средствата, които могат да бъдат отделени за такива дейности са намалени.

Струпването по това време на годината, мога да си обясня с настроението на състрадание и "правене на добри дела", които Коледата проповядва. Мога да си го обясня и с факта, че по това време на годината харчим най-много и може би това е някакъв подсъзнателен начин да омекне вината от консуматорското ни поведение. Според мен тук подбудите са по скоро егоистични и се цели душевен мир. Все пак благотворителност има нужда през цялата година - а не само за Коледната трапеза.

Друго нещо което не ми харесва е че обикновено трябва да изпратим sms на цена от 1лв. на определен номер. Много удобно, но не разбирам защо на това левче държава трябва да прибере 20% ДДС. Не че 20 ст. ме удрят в джоба, по-скоро вместо да даря 1,20 - дарявам 1лв. А това са си 20% от дарението. Наистина в малки мащаби - но факт. Този факт винаги много ме е дразнил. Доколкото знам, няма законов начин държавата да не прибере този данък, тъй-като от нейната гледна точка мобилния оператор извършва някаква търговска дейност. И все пак мисля че законите са за да ни служат, а не ние на тях и би трябвало да ги направим така че отговарят на нашите нужди.

И в заключение, за да не кажете че развалям едно от малките хубави неща, които хората правят по Коледа, мога да ви покажа решение на горните проблеми. "SOS Детски селища България" имат кампания "Семейно спонсорство". Целта на кампанията е да осигури достатъчно средства за издръжката на SOS семействата през цялата година. Всеки може да се включи със сума, която е по джоба му и която изпраща всеки месец. Плащането е удобно - по банков път или като месечен разход в epay.bg Освен че формата на благотворителност ми харесва доста повече от тези сезонни кампании, които текат - смятам и че SOS селища е доста по успешен проект от обикновените интернати /но това е отделна тема/.

Все пак този пост не цели да откаже многобройната ни аудитория да не изпрати sms тази година - смятам че и малко е по-добре от нищо. Но мисля че може и да е по-добре.

За правенето на градинки и даване на акъл

Понеже наскоро ми се отдаде възможност да помогна за прекопаването на една градинка, искам да изкажа впечатление.

Явно много хора знаят как се правят градинки. Не само това, ами се чувстват достатъчно компетентни да дават и мнение. За съжаление се намериха хиляда човека които знаеха как се прави, но не го направиха и едва десетина, които не знаеха но пък за сметка на това действаха.

То не бяха съвети, че това не било наша работа и Борисов трябвало да се оправя, не беше че ако сме съберяли по едно левче един трактор за нула време щял да свърши работата и само сме се блъскали за нищо. Е ... за десетина години явно не се беше намерил трактор. А съм сигурен че и като се тръгне да се събира по едно левче половината ще дадат назаден и ще заемат позиция "какво ме занимаваш".

Ако всеки вместо съвет беше ударил по една копка - всички щеше да приключи за минути. И засъжаление тук вече не ни е виновен някой политик, партия, кабинет, управляващи, Станишев, Борисов и т.н.... виновни сме си ние защото сме такива.

"Накарай мързеливия на работа, да ти даде акъл!"

Торбичка спомени

А помните ли като нямаше Гугъл, компютри, телефони? А помнители че бяхме и деца,
когато цяло лято правиш катапулт или бъркаш манджа от кал, играеш на куцанки , ластици, състезаваш се с колелото със съседите. Играеш футбол, шах, дама .... Сърдиш се когато изпускаш поредния епизод на Патешки истории или Гумените мечета. Ами лексиконите помните ли? Няма да забравя как се смях като прочетох, че една съученичка иска да стане пожарникар когато порастне? Смешно ми беше и когато гледах първото си порно на гости на приятел, чиито баща беше траджия => имаше видео и беше намерил скритите касети. Ама защо тея чичковци така правят ... хмм май бая дребосък съм бил :)

А чувството:
Да звъннеш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.(през това време аз явно съм гледал научнопопулярния филм при приятеля със видеото)
Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.

още

А вие помните ли ? А Какво ?

Урок по философия

В час по философия професорът застана на катедрата, и зачака студентите да утихнат. Тогава взе празен буркан и го напълни с топки за голф. После попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвър­ди­телно. След малко професорът взе кутия с камъчета и я изсипа в съда, раз­клати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. След това отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвър­ди­телно. Сетне професорът взе кутия с пясък и също я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж: "Съдът пълен ли е?"

Студентите отговориха единодушно "Да!"

Тогава професорът взе кутия бира и я изля в съда, а питието запълни празното пространство между песъчинките. Студентите се разсмяха.

"Сега - каза професорът когато смехът утихна – искам да ви кажа нещо, което да запомните добре:

"Този съд представлява вашия живот – топките за голф са важните неща в него – семейството, здравето, децата, приятелите, хобито ви и предпочитанията ви – все неща, които ако загубите всичко друго и останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща – работата, къщата, колата. Пясъкът е всичко останало – т. е. това са малките проблеми в живота."

После продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има
място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и в живота. Ако
губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате време за
нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на това, което
застрашава щастието ви. Играйте с децата си, излезте с партньора си на
разходка, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата си и да я подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф – за нещата, които наистина си заслужават усилията. Подредете приоритетите си.

Останалото е само пясък.

Един от студентите вдигна ръка и попита: "А какъв беше смисълът на
бирата? "

Професорът се усмихна и каза: "Радвам се, че ме попитахте. Изводът
от този експеримент е, че няма значение колко е пълен животът ви.
Важното е, че винаги ще се намери място за радост и веселие."

този текст достигна до вас благодарение на Людмил

На учителя с любов

Не знам до колко имате идея какво става в училищата днес. Този материал показва жестоката истина. Имах известни идеи, но е друго човек да ги види "на живо". Нещата се забелязват и в университета, говоря специално за ФМИ, не толкова като отношението към преподавателите, колкото до желанието на хората да учат.

Мен лично репортажа ме кара за пореден път да мисля искам ли да имам деца в България. Интересно ми е какви отзиви ще предизвика у вас.

Дано линка не изгуби валидността си...

Гледай

За гейовете и хората

Днес приключи първото българско гей шествие. И то ме наведе към някой размисли.

Макар често да използвам думите гей и педераст като обидни аз всъшност съм много толерантен към хората с различни сексуални ориентации. Даже когато кажа на някой, че е гей значи не искам да го обидя кой знае колко, а по-скоро имам в предвид, че прави нещо не по начина по който би ми харесал.. но все пак не го мразя. :)

Аз нямам нищо против тези хора и наистина не разбирам как някой би могъл да има. Това е все едно аз да обичам сладолед Boss, a някой друг да си взима Magnum и аз да го мразя за това. Има хиляда причини поради които да мразиш мутрите, политиците, строителите, "инвеститорите"... но защо някой би мразил гейовете?!? Според мен причината за "омразата" на някой хора към тях е друга... когато осмиваш различните в едно общество ти ставаш "по-нормален" и това подсъзнателно те кара да се чувстваш добре.. да се чувстваш сякаш всичко ти е наред и че има някой, който е по-зле от теб.

Моите впечетления са, че гейове като цяло са доста интелигентни хора, както тук, така и в чужбина. Другото нещо заради, което им се възхищавам е това, че имат смелостта да защитават различната си ориентация и да се сблъскват с предрасъдъците на една пародия на "гражданско общество" изградено от овце. Това е нещо невероятно трудно, така че тези хора много често са мъже повече от много "нормални" мъже.

Другото нещо, което беше супер жалко.. но нормално за нашите географски ширини беше това как всички политици в купом наплюха гей шествието. Това беше поредния евтин популистки трик да кажеш, че си против нещо, за което така или иначе всички са против. Естествено няма нищо по-лесно от това вместо да отговаряш на въпроса защо са ни спрели парите по евро фондовете.. да кажеш, че гей парада е гадно нещо. Жалките лумпени наричаши себе си националисти (Атака, Расате и другата сган) също използваха момента да привлекат внимание върху себе си. При липсата на каквато и да е ставаща политическа платформа такива прояви са манна небесна за тях да закачат малко телевизионно време.

Синдромът на сърдитите лелки/чички

Едва ли има някой който да използва градския транспорт и да не успее да се сети за дузина случаи попадащи в, описаната от Весна Петрова, категория.

Те са навсякъде... имам предвид тези горди, възрастни, досадни жени, често лишени от морал и етикет, но обичащи да прокламират теориите си в обществото. Те са навсякъде - на улицата, в трамвая, на гишето за гевреци, на спирката на автобуса, в общината и т.н. Ще ги видиш и в парка седнали на някоя пейка не защото са в обедна почивка, а защото от доста време не практикуват никаква работа. Нямат нищо за вършене, защото са станали в късните часове на нощта или в ранните часове на деня, за да си я свършат. На тях не им трябва 10 часа сън, както на младия човек...

пълен текст

В този дух, преди около седмица се качвам в любимия трамвай номер 20. Пътувам си, пътувам си, и още малко си пътувам и накрая трамвая решава че няма да си кара по маршрута и всички вътре(голям част лелки и чичковци страдащи от посочения синдром) "шах"- "А к'во става бе", "Повреда ли има", "Що така?". В крайна сметка става ясно, че поради някакви ремонти 20-ката отива до паметника "Левски" и тръгва наобратно. Отначало ми стана едно тъпо, едно смотано, едно ..., защото, освен че силно ми се спеше се, оказа че ще трябва и да повървя пеша. Настроението ми значително се подобри като видях всички пенсионери как слизат от трамвая със тубите и се насочват към безплатната минерална вода до халите + прихванатите мрънкания, обиди и помия която се изля от устите им. Затруднено беше изпълнението на дневната им мисия - възможно най-бързо инсталиране на най-квалитетните места в трамвая(играта няма правила- бастуни, чадъри, чанти - всичко е позволено!) , при неуспех - задачатра става с повишна трудност/важност - чрез невербани знаци да си осигурят седалка. При неуспех се преминава на следващо ниво и така до успех или до достигане на крайната дестинация.

Имам чувството че голяма част от пенсионерите попадащи в тази категория се блъскат в градския транспорт в пиковете часове за да се чувстват част от обществото по някакъв начин.

Уфф ... малко политика, но не мога да се сдържа

Покрай "невероятни скандал разразил се в ръководните органи на държавата", нещо много грозно ми направи впечатление.
Една от партиите (ще я наречем условно Х, за да не политизираме нашия все още недобре развил се блог) в управляващата коалции прие едно доста особено поведение.
След като техния глас не се е чувал от началото на управлението на въпросната коалиция (по какъвто и да е повод), сега когато стана напечено не се показаха като яростни критици на своите партньори, сякаш те не са ръководили заедно държавата досега.
Естествено, това е доста явна популистка реакция и се надявам, че не успяват да заблудят никого. Добре ... преглъщам го някак си. Давам нататък ... гласува се вот на недоверие към правителството. Тази партия Х заема позицията въздържал се ... Това поражда два въпроса...
1. Как по такъв важен въпрос - става ли тази коалиция да управлява държавата или не, можеш да се въздържиш и да не изкажеш мнение при положение че си политик и хората са гласували доверието си на теб да ги представляваш. Добре де ... не е голяма работа.
2. С това тяхното "въздържал се" те реално подкрепят своите партньори, защото ако бяха гласували "за", правителството щеше да падне и същото време тръбят по вестници, телевизии, списания и други медии, как били ударили видиш ли ШАМАР ... на коалицията. Доста нежен шамар ... като милувка чак. Естествено отново популистко държание, но примесено със алчност ... да не би случайно да им вземат от благините които си имат до края на управлението (когато и да е то).  На следващата предизборна кампания как изобщо не са били съгласни с миналото управление и как постоянно са им са се противопоставяли и т.н. ...
3. (докато пишех се сетих и за още един въпрос :) ) Как така политическия съвет на партията взима решение как да се гласува на вота ... и всичките овце депутати от тази партия  го изпълняват. Първо не членовете на политическия съвет са избрани от народа да ги представлявят в парламента. Второ, защо отделните депутати нямат собствено мнение (или имат но не го показват), а чакат да им се каже от горе какво да гласуват ...

Айде стига толкова

Комерс фо дъ масис

Напоследък са супер популярни някакви музикални игри, при които някакви хора излизат и пеят. Много яка идея.. жалко, че реализацията смуче, но всъшност организаторите може и да са пичове... те вадят пари и го правят добре, все пак търсенето определя предлагането. Жалките са публиката ,които пращат смс-и за добруването на мобилните оператори и организаторите на играта. Дали тези хора пращат същото количество смс-и когато има кампания за деца с увреждания например? Като цяло жалка картинка... нищо, не бива да съм толкова критичен към масата... все пак ако беше толкова лесно да си кул всички щяха да са като мен :). Word Up! :)

И в тази връзка ето едно живо изпълнение на Линкин Парк, при което младеж от публиката замества един от китаристите:

За приятното обслужване в кварталния магазин

Предлагам ви една история, която показва липсата на търговски нюх на българския търговец:

Влизам вчера в кварталния магазин. Вземам вода "Девин" 3 литра,слагам я на щанда ,магазинерката я маркирва,но не пуска касова бележка...тъкмо да си взема водата и забелязвам ,че е доста празна,а по шишето се образували едни такива капчици.И се започна:
Аз:
-Тази вода май се е спукала,ще взема друга ,извинявай!
Магазинерката:
-Ами и на мен не ми харесват твоите два лева,но ги вземам,нали?
Аз:
-Забележката ти е неуместна,знам,че не си виновна ти за водата и не те упреквам,но не искам да купя празната бутилка,просто ще я сменя ,защо се засягаш? Пък за парите ако нещо не ти харесваш,дай ще ги подменя с други,в момента имам.
Магазинерката:
-Ти като взе водата не я ли видя? Да си я видяла! (хвърля ми парите на щанда и се продължава) А тези 2 лв май за мене си ги запазила,а? И да ти кажа къде е проблема-като дойдеш да си купиш нещо ВИНАГИ ГЛЕДАШ СРОКА НА ГОДНОСТ,ако си взела стар салам да не би да си отровила мъжа си я,тъй като го гледам не ми изглежда отровен!Аз си имам редовни клиенти и такива като теб не ми трябват,АЙДЕ...(прави ми знак с ръка да се изнасям от магазина,без поне да ми е издала касова бележка за покупката)
Аз:
-Не виждам защо се засягаш,с нищо не съм те обидила нито те упреквам,а за срока на годност ти обясних,че гледам,защото лежах в болница поради натравяне с пастет!
Магазинерката:
-Ама ти на всичко гледаш срока на годност...ТАКИВА КАТО ТЕБ САМО МИ ВДИГАТ НЕРВИТЕ...АЙДЕ (и пак прави знак с ръка да се омитам от магазина)
Докато говорим в магазина влезнаха двама човека,никой не посмя да се обади...прецених ,че е по-добре да излезна ,защото другите клиенти като чакат изобщо няма да им е приятно...освен това ме хвана срам,че ме гонят като куче и последно се обръщам и казвам:
-Аз не съм куче,не може да се държиш с мен така!
А тя:
-АЙДЕ...АЙДЕ ТИ КАЗВАМ БЕ! (и пак ми соче с ръка вратата)

пълния вариант на историята може да откриете във форума на Българска Национална Асоциация на Потребителит.

Препоръчвам ви да обърнете внимание на сайта на асоциацията

• Сравнителен тест на сирена
• Сравнителен тест на български кисели млека
• като цяло Сравнителни потребителски тестове на продукти и услуги
• Радиацията по време на полет със самолет

това е малка част от полезната информация на сайта.

Ще използвам случея да се оплача и от моя квартален магазин. Освен недоброто обслужване и лошото зареждане ме изненадаха и със още едно "странно" правило.

Историята е следната: имаше гости в къщи и решаваме че ще си вземем каса бира. Подхващаме си касата и тргваме към магазина. Там обаче ни посрещат с обснението "Еми момчета съжаляваме, но след 21 часа не приемаме амбалаж." Съответно обяснявам "Ама ние не искаме пари за тея бутилки да ни давате просто искаме да си купим каса бира." Отсреща - "Няма значение, забранено ни е да приемаме бутилки след 21 часа". Ослед още 10 минити разговор защо така и не може ли да измислим нещо си тръгнахме с няколко ПВЦ-та в касата върху стъклените бутилки.
Някой ако може да се сети за разумна причина за това правило бих се радвал да я видя в коментарите.

Приятно Пазаруване :)

Facebook

Ето че дойде момента, в който Данчо триумфално може да плесне с ръце и да каже "Аз ви казах ама .."
Вижте мнението на група хора относно социалната мрежа www.facebook.com



Аз съм съгласен със около 90% от нещата в клипчето. Единствената причина поради която още не съм си изтрил акаунта са именно споделените снимки, които силно бледнеят напоследък пред лавината от приложения.

Някой ако има предложение за уеб услуга която позволява да съхраняваш/споделяш снимки , която отговаря на следните изисквания:

• да предоставя прилично голям сторидж (поне 2 GB)
• по възможност да пази оригиналните изображения (или евентуално да ги реже поносимо млако)
• да има сравнително дойстъпен интерфейс

моля да съобщи.

untitled

виж

Както може би знаете, не харесвам Мартин Търговски. Но тук е адски прав
Ами това е
-- Вели

Ако можете да изживеете още веднъж един ден от живота си, кой ще е той ?

за сестрите, пак

Попаднах на това в един фрум и го копирам 1 към 1, въпреки че е доста дълго.
София, България
Вчера

Този спектакъл най-накрая завърши.

Става ми лошо като чуя за медиците и техните несгоди по либийските затвори. Осем години ме занимаваха с този проблем, безсилни да намерят решение на нещо, което си е политическа история от игла до конец. Така и не стана ясно, кой е заразил децата и кой кого всъщност е имал намерение да изнудва и в крайна сметка изнуди, кой спечели и колко.

Моите почитания към горките медици, но тяхната съдба далеч не е най-трагичната на света. И техните сълзи ни най-малко не ме трогват, защото аз си имах свои. Докато там някой им извивал пръстите на ръцете, тук загиваха деца по дискотеките. Докато там някой им пускал ток върху петите, тук малолетни убиваха малолетни. И онези деца в дискотеките бяха сами. Другите също. Все още са сами. Знаете ли къде е детето ви в момента, с кого е и какво прави?

Защото само за миналата година в детските педагогически стаи са записани 4830 деца – какво ще кажете! Цели четири прогимназии, а? Но нарочно не ги измазват по вестниците – какво им пука? Нали медиците не бяха сами, това беше по-важно. В момента на отчет в тези приятни детски педагогически стаи се водят 3337 деца на възраст от 8 до 13 години и още 12 632 непълнолетни. Колко гимназии са това?

За времето през което нашите „сестри” бяха в гадния либийски затвор, мъчени, малтретирани, на ръба на живота си едва ли не – в нашата прекрасна европейска страна същите тези хлапета са извършили над 26 000 престъпления – включително убийства, изнасилвания, грабежи, кражби, принудителен хомосексуализъм, унищожаване на имущество, хулиганства и палежи. Защото ние правим компания на онези самите в Либия, а не знаем, какво става зад ъгъла.

В допълнение, докато все така със съчувствие проливахме по някоя сълза за, как им бяха имената на националните героини и притаили дъх слушахме смешните изявления на националните ни „лидери”, в татковината им на сестрите станаха около още 200 000 (регистрирани!) престъпления (което значи, че докато пиша и някой прочете този постинг – полицейски сирени някъде са писнали поне 3 пъти), между които общо над 1500 умишлени убийства и почти също толкова изнасилвания – без значение дали на 5-годишни или 85 годишни. И за похлупак – 8000 нови надгробни плочи по банкетите на живописните друмища на Майка България.

Някой да се интересува от това? Не! Приели сме го за даденост.

А вчера ги гледам сестрите – даже са наддали тегло от лошия си живот в Либия и копнежа по родината и свободата – и както вчера някой правилно отбеляза – толкова много са мечтали за нашата България, че като слязоха от самолета, дори не се наведоха да целунат земята. И защо да го правят? Цялата нация видя звездния им миг! Понеже не бяха сами! А и по-стилно е театрото да завърши по бродуейски, а не по Вазовски.

А за тези 8 години в България майките продължаваха да погребват децата си защото бяха сами. Други 360 000 бебета не се родиха, защото абортиращите бяха оставени сами. Нямам представа, колко са сираците, болните, старите, неподвижните.... но съм почти сигурен, че са сами.

Не сложих нито веднъж лентичката с глупавия надпис - но ако ми дадете една сега - ще я подпаля.

ps Мисля че има много истина в тези думи. Респект за сестрите, но нека не ги канонизираме още за светици. Някой каза, че щели да искат по 1 млн лв обезщетение за всяка година, прекарана в затвора. От България. Дано не е истина

Straight edge

Тук ще споделя своите впечатления относно Straight edge философията ...
Откровено казано, тя не е много популярна или поне аз лично чух за Straight edge съвсем случайно. Може би все още няма последователи в България, или просто повечето хора намират идеите й , които на мен ми изглеждат интересни и важни, за тъпи.
Първо за името- "Straight edge", на български би трябвало да е нещо като "праволинейност", обаче това твърде много избива на физика, затова съвсем тенденциозно ще го пиша на английски.
Straight edge последователите могат да разпознати по нарисувания (или татуиран) знак Х на горната страна на дланите- това е официалният знак. Също така в Straight edge среда най-добре виреят пънк или хард-рок музиката, голяма част от привържениците са атеисти или агностици ... изобщо - пъстра тълпа.
Това което ги свързва обаче не са външните белези, а отношението към живота. Straight edge философията проповядва пълно, или поне много сериозно, въздържание от алкохол, цигари, наркотици, (според някои- от кофеин и месо), произволни сексуални връзки или изобщо- чистота на съзнанието и тялото. Естествено, както всяко друго движение, и тук има недоразбрали последователи със твърде крайни възгледи.
Това което ме впечатли е следното: Едно е да кажеш "да, така е, наистина не бива да прекаляваме и (с извинение) да се осираме ..." а съвсем друго е да превърнеш тези принципи в свое житейско мото, в морален кодекс. (Изобщо няма и да споменавам колко ме отвращава гледката на пияни и надрусани хлапета, или 13 годишни момиченца с вид на ефтини проститутки- това се разбира от самосебе си :) )
Ами, общо взето разбрахте идеята ... Според мен всеки може да се замисли върху тези прости правила, и в крайна сметка- този който умее да се контролира, не скапва безсмислено живота и здравето си (а много често и това на други хора), който може да поеме отговорността за себе си - само ще спечели. И това не зависи от Х-овете по ръцете
p.s. И от музиката, но все пак ... :)

Just your imagination ...

Имаше една такава песен ...

Всяко събитие или състояние от нашия живот ние възприемаме по някакъв начин. Нашето възприятие често е повлияно от доста неща, които нямат отношение по конкретно ставащото нещо, но влияят... Например: някой не си дига телефона (защото не чува примерно), но ти си изнервен от цял ден работа и се чувстваш длъжен да му се навикаш и да му се сърдиш ... Та схавнахте идеята. Случва се да реагираме бурно и невъздържано, защото сме афектирани.

Мисля си че ако положим малко усилия да поглеждаме на нещата от добрата страна, това ще ни се отплати. За това би ни помогнало доброто настроение, умението да спреш думите, които са ти на езика и да се замислиш искаш ли да ги кажеш наистина....

Е да ама не е толкова лесно. Не може да станеш сутрин и да си кажеш, днес ще съм в добро настроение. Според мен, за всеки човек има нещо като катализатор за добро настроение. Нещо което "осветява" деня му, нещо което през цялото време го държи в кондиция.

За себе си смятам че това е музиката. Обичам да слушам винаги, когато мога. Обичам да слушам нещо ново и да усетя въздействието му. Да се опитам да знам, в каква ситуация би ми се слушало точно това. Не във всеки момент обичам да слушам всичко ... Обичам да слушжам джаз в дъждовен летен следобед ... действа ми отпускащо, често заспивам и се събуждам ... без дъжда да ме стряска и депресира. Обичам да слушам бърза и енергична музика, когато върша нещо на компютъра като проект например, обичам бавна отпускаща музика, когато съм сам със себе си ...

Мисля че всеки трябва да построи света около себе си, така че да му е приятно и да му помага да се справя с неприятните страни на нещата. А всяка монета си има две страни. Мисля си и че всеки може да открие това нещо, което да го събужда сутрин, да му дава тонус през деня и да го приспива вечер.

Готино е когато някой ти каже "Приятен ден!" ... Това как ще приемем едно събитие зависи само от нас и възприятията ни ... и въображението :)

Обонянието

Бих искал да изложа възгледите и мнението си, относно сетивото "обоняние". С някои от вас съм споделял, а с други не ... Сега ще обобща моите размисли.

Първо бих искал да изкажа съжалението си от това, че обонянието остава доста незастъпено от развитието на технологиите. Не разполагаме с апарати за възпроизвеждане, улавяне, съхранение и обработка на миризмите. Имаме очила, монитори, книги, слушалки, слухови апарати, телефони, фотоапарати, телефони с фотоапарати, телефони с фотоапарати и светкавица, телефони с фотоапарати и светкавица, която свети с цвета на пантофите ви и т.н. И нищо от това, което ни заобикаля не е свързано с носа.

Второ - носовете ни са сухи, а на всички останали животни са мокри.

Трето, в сравнение с другите бозайници ... ние не можем да подушим нищо от километри... а те могат, т.е. могат да надушват и нас. Това ни поставя в неравностойно положение - възникват проблеми със змии, мечки и техните зъби.

Следващо, много от миризмите които помирисваме рядко, ни навяват приятни/неприятни спомени, което е приятно/неприятно. Например, дамски парфюм напомнящ за приятна/неприятна среща ... Готино/не. Но като цяло е усещане за нещо.

И за финал... Смятам, че съвсем скоро горе-долу приблизително точно след 1000 години, носовете ни от сетиво и красив придатък на човешкото лице, ще се превърне в две грозни сополиви и все по-големи дупки на лицата ни ...

Колко тъжно :(

(Емо)