I just don't know what to do with myself (Данчо)

Да ви напомня за една хубава песничка. Цък. И един от коментарите в YouTube :) :

chillin244g (17 hours ago) marked as spam

I know what to do with myself watchin this vid

Интервю на Иван Игов (Данчо)

Попаднах на едно интервю, което много ми хареса и по мое мнение интервюирания казва много верни неща. Тук е оригиналът, но за всеки случай го копирам и при нас ако Стандарт го махнат.

Свободата ни разболява

Още сме много далече от обетованата земя, казва Иван Игов

Иван Игов е завършил психология в Софийския университет. Той е един от основателите на практическата психология в България и е преподавател по психология. Работи като училищен психолог в Националната природоматематическа гимназия в София. Автор е на държавните стандарти за обучение по психология в средното образование, на няколко книги и учебници. Преподавател е и консултант по психология. Управител на агенция "Еврика", която се занимава с психологически изследвания.

Иван Игов

- Г-н Игов, защо толкова малко хора отидоха да гласуват на 20 май. И те бяха предимно пенсионери...
- Ако направим сметка кой е гласувал на евроизборите, това наистина са по-възрастните. Има обяснение за този феномен. Всеки човек се опитва да бъде социално активен в една или друга сфера. По-младите, хората на активна възраст, имат много възможности - в работата си, в обществения живот. В същото време при възрастните хора социалните активности са силно снижени. За тях изборите са алтернатива. Винаги когато гласуваме, има много пенсионери из коридорите - седят си, обсъждат политиката. Не можем да им се сърдим за това. Усещането им е, че, давайки вота си, правят нещо за другите.
- Това обаче не обяснява нежеланието на младите да гласуват...
- Изборите са свързани с някакви потребности, които искаме да удовлетворим. Както когато си купуваме храна например - очакваме тя да е вкусна и да ни засити, нали? Колкото повече имаме усещането, че хората, които избираме, не осъществяват потребностите ни, толкова повече нямаме желание или стимул да отидем до урните. Като знам, че комшията, който съм пратил в общинския съвет, не си върши работата, как да вярвам, че някой депутат, заминал на хиляди километри, ще ме защитава.
- Брюксел се оказа много далеч в представите на избирателите, така ли?
- Да. Връзката се скъсва. Аз мога да ида при началника си да искам по-висока заплата, да дам рушвет на някой, който ще ми свърши работа - това правя директно. В случая с Брюксел доста по-трудно виждаме връзката, затова и много хора не бяха мотивирани да гласуват.
- Само това ли е причината 70% да не отидат до урните?
- Не. Както в повечето държави с традиции в политиката, и у нас започва да се изгражда политическа каста. В Щатите има семейства като Кенеди и Буш - хора, които с поколения са във властта. Те не просто са свързани с политиката, а с определени икономически среди. В последните години това се случи и тук. Докато преди 10 години хората влизаха в политиката, за да се напечелят, днес политиците вече
държат парите и искат да ги управляват
Те не просто лобират, те са бизнесът в България. Всеки бизнес има необходимостта да планира бъдещето си и да залага на сигурно. Сега политическата каста направи точно това. Заложи на хората, които със сигурност ще ги подкрепят - твърдите ядра. Някой каза, че това били дори "твърдите ядра на твърдите ядра". Там всичко е прогнозируемо. Знае се колко хора ще отидат да гласуват, каква бюлетина ще пуснат и как ще завърши вотът. Политическата каста инвестира на сигурно. Затова и политическа кампания нямаше.
- Или беше твърде вяла.
- Да, за да може да се играе на сигурно. Само ГЕРБ обърка схемата. Дори "Атака" вече не е в групата на протестиращите - фактът, че Слави Бинев е в ръководството й. Аз го познавам и знам, че той не се интересува от политика. До определен момент плащаше на всички партии. Но щом бизнесът му започна да закъсва, се обърна към "Атака" и инвестира в политика. Единствено Бойко Борисов и компания объркаха играта на останалите и затова всички бяха срещу тях. Помежду си не се нападаха - защото са на една маса и си раздават картите.
- Но нали политическа каста има навсякъде по света, какво лошо, че се появява и у нас?
- В това сигурно няма нищо лошо. Фаталното е друго - би трябвало да има сила, която да противодейства на политическата каста, за да има демокрация. Това е гражданското общество, но у нас то просто не съществува. Някога не се състоя,
защото беше купено веднага
Първо неправителствените организации - спомняме си времето на Костов, на "1300 години България", когато всички пари минаваха през властта. С европейските средства е същото - имам наблюдения, защото участвам в много международни проекти. Старите играчи се познават добре, действат на сигурно. Нови трудно се приемат. А ние, публиката, не сме необходими. Не им трябва широко гласуване, защото това може да обърка нечии сметки. Не е необходимо да се разравят скандалите, защото излизат кирливите ризи. И предизборната кампания го доказа.
- Как го доказа?
- Появи се голям скандал, който веднага беше туширан с измислена стачка. Уж от една година щяха да стачкуват шофьорите, а тогава се сетиха. Канеха се да блокират София, а нищо не свършиха... Странна стачка. Случиха се и две убийства на знакови фигури - изведнъж и накуп. Не съм параноик. Просто много дълго време смятах, че политиката се движи спонтанно. От хора, които не разбират, правят грешки. Сега ми се струва, че политическата система не е такава - вече се намесват много пари. Никой не играе на руска рулетка - залага се на сигурно. Затова нямаше предизборна кампания. Гласуваха тези, които трябва, и се случи, каквото се предвиждаше, с едно единствено "но" - Бойко Борисов. Предстои да видим дали и Генерала много бързо ще мине през всички стъпала на Приказката за стълбата.
- Не е ли проблемът всъщност народопсихологията ни, склонността ни да протестираме мързеливо, на масата?
- Не. Неучастието в изборите не е протестен вот, хората просто не могат да направят избор. Има един механизъм в психологията, нарича се "научна безпомощност". Открит е през 60-те години при кучетата. Те били държани с години в клетка и когато ги пуснали на свобода, започнали да измират, да страдат. Научната безпомощност се наблюдава по-късно и при хора, живели изключително затворено. Нациите също страдат от този синдром. И България има този проблем.
- Не умеем да се радваме на свободата си?
- Да. Открих този проблем дори в Библията. Мойсей трябвало за няколко седмици да преведе народа си през Синайския проход и да стигне Палестина. А той ги водил 40 години в пустинята с обяснението, че "роденият роб не може да бъде свободен". Както всички знаем, Мойсей умрял, преди да стигне Обетованата земя. Изглежда, че с нас се случи същото. Родени сме в робство и не можем да живеем в свобода. Тъжно, но факт.
- Родените свободни в България тази година станаха на 18...
- За съжаление те попадат в система, в която има много от старото. Образованието в България е последният бастион на комунизма. Преди два дена изпращахме ХII клас в гимназията. Няколко момиченца плачеха във фоайето. Питах ги какво става, казаха - "В депресия сме, защото свършихме това гадно училище". Учудих се - защо тогава плачат. Отговориха ми: "Защото това, което ни чака, е още по-гадно." Това наричам синдром на отложения живот - ние
не учим децата си да живеят свободно
да вземат решения, да правят избор. Образователната система е виновна за това. Образованието наистина е в колапс и децата намират алтернатива основно в чужбина - 2/3 от учениците ни заминават. Но това може би не е чак толкова лошо. Сигурно ще трябва да минем и през това изкупление, през тази част на пустинята.
- Ще стигнем ли до нашата "Обетована земя"?
- Винаги съм бил оптимист. Да, ще трябва да минат няколко поколения, докато стигнем. Аз затова се занимавам с деца - чрез тях най-лесно можеш да опиташ да промениш света. Разбира се, имаме проблеми с учениците си, поведението им е по-особено, макар да са много интелигентни. Но все пак са родени в бурните години след прехода и носят неговото наследство. Може би сега се раждат децата, които ще създадат една друга България.

Salad Fingers (Данчо)

Не-нормално

Обонянието

Бих искал да изложа възгледите и мнението си, относно сетивото "обоняние". С някои от вас съм споделял, а с други не ... Сега ще обобща моите размисли.

Първо бих искал да изкажа съжалението си от това, че обонянието остава доста незастъпено от развитието на технологиите. Не разполагаме с апарати за възпроизвеждане, улавяне, съхранение и обработка на миризмите. Имаме очила, монитори, книги, слушалки, слухови апарати, телефони, фотоапарати, телефони с фотоапарати, телефони с фотоапарати и светкавица, телефони с фотоапарати и светкавица, която свети с цвета на пантофите ви и т.н. И нищо от това, което ни заобикаля не е свързано с носа.

Второ - носовете ни са сухи, а на всички останали животни са мокри.

Трето, в сравнение с другите бозайници ... ние не можем да подушим нищо от километри... а те могат, т.е. могат да надушват и нас. Това ни поставя в неравностойно положение - възникват проблеми със змии, мечки и техните зъби.

Следващо, много от миризмите които помирисваме рядко, ни навяват приятни/неприятни спомени, което е приятно/неприятно. Например, дамски парфюм напомнящ за приятна/неприятна среща ... Готино/не. Но като цяло е усещане за нещо.

И за финал... Смятам, че съвсем скоро горе-долу приблизително точно след 1000 години, носовете ни от сетиво и красив придатък на човешкото лице, ще се превърне в две грозни сополиви и все по-големи дупки на лицата ни ...

Колко тъжно :(

(Емо)

Защо е важно да се гласува (Данчо)

Днеска бяха изборите за евро депутати. Изборната активност беше рекордно ниска. ГЕРБ, БСП и ДПС имат равни резултати като най-много май ще имат ДПС!

Първо искам да изложа какво според мен си мислят хората и как това не е вярно.

• Като не гласуваш, не правиш избор.
  

Това естествено не е вярно защото когато ти не гласуваш, гласът ти се разпределя между партиите с най-много гласове. В нашия случей ти си гласувал с 1/3 глас за БСП, ГЕРБ и ДПС. Ако всичките са ти еднакви... разбирам.. но ако някои те дразни повече от другите - лошо защото ти гласува за тях! Честито!

• Когато не гласуваш ти показваш колко много си разочарован от политиката в България и на всички политици им е супер гадно и ронят големи, топли сълзи.

Ми всъщност... НЕ. На тях според мен им е супер оферта да не гласуваш защото партии като БСП и ДПС си имат твърд електорат и твоя непуснат глас се разпределя между тях. В случей, че не те кефи идеята да те управляват хора с турски имена, които едва ли знаеш какво значат на български - много лошо защото ти гласува за тях! Честито!

Защо е хубаво ВИНАГИ да се гласува.

Защото дори "всичките да са маскари" винаги ще има някой, които са ти много по-противни от другите и единствения начин да им стане гадно е като гласуваш. Ти може и да не заживееш по-добре но тях ще им стане гадно.. което както знаем е най-важното. :)

Хайде на марулите! (Данчо)

Вече имаме и блог! Пишете смело! За начало две песнички, които ме кефят:

// тази е МЕГА
Within Temptation

// тази ме съмнява да ви хареса но мен ме кефи тези дни
The Killers

Начало

Тържествено обявявам блога ни за открит! За всички, които искат да оставят по нещо, да ми пишат на emil.tabakov at gmail (dot_) com, за да им дам необходимите данни.

И да пишете, ей ...