The true origin of the "Naked Man "!

ЧНГ приятели. Освен много успешна 2009 пожелавам ви също така да се радвате на много секс( a.k.a. любов), кеф и лев :)

С радост съобщавам, че най-ранни сведения, за употребата на стратегията "The Naked Man", са открити не къде да е, а именно в България. Не вярвате ...

As society and culture has evolved, our ancient ancestors, the cavemen, have found themselves relegated to a punch line. No longer thought of as the bridge from past to present, today, they're the wacky inhabitants of Bedrock, the elongated face of your car insurance, or a high school student who, upon de-thawing, attends Encino High with Pauly Shore and a hobbit.

But I say the time has come to give these Neanderthals (are they people? I'm not sure) their due. After all, they gave us the wheel. They gave us fire. And based on cave paintings found in Bulgaria over the weekend, they gave us: The Naked Man.

източник:Личния блог на Барни Стинсън

Подари книга за Коледа

Точно преди година от този ъгъл на вестника един петък тръгна "Подари книга за Коледа". Щеше да си остане просто един текст, малка провокация срещу Коледата като мол, кич и търговски бяс. От 8 години пиша тук и знам, че не книгите и културата са онова, което ще възпламени читателя (дори на "Дневник"). Фитилът се подпалва от друго, от друга злоба на деня, това е ясно. Но понякога чудото става. Благодарение тъкмо на тези читатели на вестника, на които нещо им хареса и щедро умножиха идеята в блогове, форуми, сайтове, медии, казаха на приятели или просто направиха най-важното, подариха книги за Коледа. На всички тези непознати хора и малки общества искам да благодаря много лично една година по-късно. И да кажа, че е време да го направим отново. Да подарим пак книга за Коледа.

Най-хубавото, което научих, е, че за да се случи нещо смислено, невинаги се опира до въздесъщите пари (любимото ни извинение). Невинаги е необходима държавата, с нейните институции, и това узнаване си е наистина облекчение. Не е необходим патронажът на Президент, Премиер или министър, за мен лично това също е облекчение. Не са необходими дори специални "посланици на книгата", ако си спомняте за такъв беше нарочен тази година самият Ковачки. Понякога стига една малко наивна, малко обречена идея и минимум критична маса от хора, които нещо са видели в нея.

Коледата пак се задава с цялата си машинария. Изглежда, световната финансова криза и консумеризмът не са в пропорционално отношение.

Да подарим книга за Коледа и тази година. Ако сме направили вече веднъж този жест миналата, защо да не опитаме отново. Няма да е повторение на подаръка, а повторение на жеста. Което вече е стил. Някаква наша си лична традиция. Да подарим книги за Коледа не само на приятелите си. Тъкмо от приятели и от форумите около "Подари книга за Коледа" става ясно, че в много домове за деца без родители липсват всякакви книги. Дори там, където вече има дрехи, храна и телевизори. Затова е хубаво, ако започнем от Коледа (и продължим през годината), да носим и книги за тези деца. Техните сълзи над "Малката кибритопродавачка" със сигурност ще са по-горчиви от нашите. И по-пречистващи, надявам се, по-утешителни.

Онзи текст преди година свършваше така (и сега не бих променил нищо):

"Вярвам, че ако повече хора си подарят книги за Коледа, това ще намали малко разомагьосването на празника. Ще редуцира общото количество кич, ще приглуши с един тон истерията. Ще разграничи празнуващия от пазаруващия човек. Защото Коледата не е промоция, а дар и чудо. А без чудеса не се живее. Особено днес, особено тук."

Особено днес. Особено тук.

Преса

Ако живеете в София няма как да не сте забелязали разпространявания от скоро безплатен вестник "19 минути". Моето мнение за него е, че е струва много по-малко от хартията, която е изхабена за него. Намирам го за зле написан, популистки, "жълт" ... абе като цяло.. менте. Въпреки това хората се тълпят да го взимат, тичат за него. Причината за това е, че повечето хора в днешно време не могат да отделят 1 или 2 лева за качествен вестник и отдавна са забравили приятното чувство сутрин да четеш пресата с кафе в ръка. Интересното в случея е, че алтернатива има.. тя е готина, достъпна, лъскава и добре написана. Казва се интернет. Ако за мен "19 минути" е едната крайност, то другата крайност е "Капитал". Него намирам за най-добрия вестник на българския пазар. Интересното в случая е, че "Капитал" също е безплатен ако го четеш онлайн. Да истина е! От скоро от тук може да се свали целия брой в .pdf формат, 1:1 с хартиения вариант, дори рекламните брошурки с промоции са сканирани. Така, че четете го.. и подминавайте с презрения убийците на дървета. Всъшност проблема е, че повечето хора са много далеч от това да се замислят за друго освен собственото си добруване. Както добре знаем мизерията ражда мизерници. Не може да очакваш от смачкани хора да мислят за околната среда. Но поне ние можем да го правим и да даваме светъл пример! :)

Hang drums

Вижте(чуйте) следното видео:

Сега само ще добавя, че за всеки звук са отговорни тримата изпълнители(няма монтаж или някакъв съпровод) заедно със техните Hang Drums. Който не вярва може да си пусне това соло.

България не е обикновено място

Ето един разказ за нестинарството, който много ме впечатли
На гости тия дни ми е приятел и от дума на дума на чаша вино се стигна до нестинарството. Тъй като мъжа е от Странджанския край, е имал възможността да присъства на истински нестинарски ритуал в село Кости като дете. Нещо много по-различно от комерсиалните танци по туристическите курорти.
Самата подготовка за ритуала започвала няколко дни по-рано, когато се натрупват дърва за кладата. Те са толкова много, че се нареждат едно върху друго докато се образува ешафод. Няколко дни преди деня на Св. Констанин и Елена възрастната жена нестинарка изпада в колобърска болест. Общо взето човек ако не знае какво става, ще помисли че е тежко болна. Очите за изцъклени, тялото и е ледено като на мъртвец.
Деня преди събитието за запалва кладата. Огънят е просто огромен. На сутринта "болната" жена скача като сърна и заедно с още две по-млади жени взимат иконата на Богородица (за нея малко по-късно) и тръгват с особени танцови стъпки из къщите на селото,където им дават по малко ракия. С тях има тъпан и гайда, които свирят особена музика. Около 9 вечерта се отива на мястото. Огънят вече е изгорял, останала е жаравата. Тя е толкова силна, че човек не може да се доближи до нея. Мъже от гражданска защита в специални противопожарни скафандри разтилат жаравата на рвномерен слой, дебел около 30см. Топлината е толкова силна, че най-близките зрители могат да са на 10 метра от мястото. Нестинарката с иконата в ръце, облечена в бял сукман, стигащ до глезените и шарена престилка обикаля няколко пъти около жаравата и после влиза вътре. Започва истинския танц, под тежките удари на тъпана. Боса, краката се заравят в жарта, с ръце се гребват въглените. През цялото време тя издава особени гърлени звуци от рода на "въй-въй-въй". В един момент тя хвърля бяла памучна кърпа на земята, която по всички закони на физиката трябва да пламне, но си остава непокътната. След това поставя дървената икона върху въглените, но тя не пламва. Целият ритуал върху горещата жар продължавал повече от 40 мин.
Имало и един случаи, когато местния подпийнал милиционер решил,
че и той го може и после се наложило да го карат с линейка с тежки изгаряния по краката в града.
Самата икона се съхранява (вероятно и до ден днешен) в една постройка или по скоро землянка от незапомнено време. Всички опити да се открадне завършвали тргично за крадците. Последният път колата на двамата крадци избухнала в пламъци, а иконата само останала невредима вътре.

Ако се разровите, ще намерите още десетики такива истории, легенди, разкази, снимки за неща, които са ужасно далеч от сивото социалистическо ежедневие. Има места, където земята има свой пулс- най-вече в Родопите, Странджа и околните планини. Жалкото е, че хората които се интересуват от тях и които помнят и могат да разкажат, са все по-малко. Още по жалко е, че след десетина години благодарение на Супер Боровец и Мега Пампоровец, на такива магнетични места ще се продава хот-дог и германски пенсионери ще тъпчат историята ни.
Така че, предлагам да пообиколим преди да стане късно :)
Вели.

Нощния влак София-Бургас

Днес отново пътувах с нощния влак и беше легендарно :) Значи качвам се аз.. няма никой по едно време идват едни пичове и носят едно ПС, клавиатури и мишки в една торба + огромен 19 инчов CRT монитор. Качиха ПС-то горе и оставиха монитора на една от седалките. От тях остана само един и седна до ПС-то. След това дойдоха 3ма пича стил скейт-раста.. сещате се, имаха и китара. Те бяха от Враца и отиваха в Бургас при познати.. Тъкмо се бяхме посприятелили.. те черпиха бира и бяха пуснали готина музика (Хиподил основно) и дойде някакъв огромен тип, който пита дали може да седне. Пича с ПС-то си го взе в скута и огромния пич седна до него. Нямате си на идея каква колоритна група бяхме в този момент.. само чакахме интернета да дойде :) Значи малко повече за огромния тип.. беше наистина огромен в последствие си свали ризата и се видя, че има огромен белег на корема.. очевидно някой се е опитвал да го разпори, също така стана ясно, че има 23 присъди и явно голяма част от времето си е прекарал в затвора. С течение на пътуването бирата свърши и страстите се нажешиха след като пичовете не се съобразяваха със забраната за пушене и въпреки, че контрольорката постоянно ги заплашваше не спираха са пушат. Също така подвикваха, тропаха, нареждаха минаващите хора и като цяло очаквах във всеки един момент да дойдат полицаите. Забравих да кажа, че огромния тип на доста ранна ваза извади някакъв пистолет от сака си и си го прибра в панталона, което в комбинация с това колко много пиян беше ме караше да се чувствам дискомфортно. По едно време единия раста пич почна да драска с един перманентен маркер по стъклото и го надраска почти цялото. Аз се опитвах да възпирам някой от идеите им за забавление като например да ходят да святкат лампите на съседните купета и да събуждат хората там. Та така.. аз слезнах в Пловдив а те слезнаха за още бира.. Като цяло ми стана жал за големия пич тъй като ми изглеждаше като да е добродушен великан, но беше доста глуповат, което очевидно доста му пречеше в живота. Той отиваше да търси работа по морето а се беше направил толоква зле, че не знам кой ще го вземе.. ако воубще стигне до там. Все пак дано успее да се устрои и да не ходи повече в затвора!

Синдромът на сърдитите лелки/чички

Едва ли има някой който да използва градския транспорт и да не успее да се сети за дузина случаи попадащи в, описаната от Весна Петрова, категория.

Те са навсякъде... имам предвид тези горди, възрастни, досадни жени, често лишени от морал и етикет, но обичащи да прокламират теориите си в обществото. Те са навсякъде - на улицата, в трамвая, на гишето за гевреци, на спирката на автобуса, в общината и т.н. Ще ги видиш и в парка седнали на някоя пейка не защото са в обедна почивка, а защото от доста време не практикуват никаква работа. Нямат нищо за вършене, защото са станали в късните часове на нощта или в ранните часове на деня, за да си я свършат. На тях не им трябва 10 часа сън, както на младия човек...

пълен текст

В този дух, преди около седмица се качвам в любимия трамвай номер 20. Пътувам си, пътувам си, и още малко си пътувам и накрая трамвая решава че няма да си кара по маршрута и всички вътре(голям част лелки и чичковци страдащи от посочения синдром) "шах"- "А к'во става бе", "Повреда ли има", "Що така?". В крайна сметка става ясно, че поради някакви ремонти 20-ката отива до паметника "Левски" и тръгва наобратно. Отначало ми стана едно тъпо, едно смотано, едно ..., защото, освен че силно ми се спеше се, оказа че ще трябва и да повървя пеша. Настроението ми значително се подобри като видях всички пенсионери как слизат от трамвая със тубите и се насочват към безплатната минерална вода до халите + прихванатите мрънкания, обиди и помия която се изля от устите им. Затруднено беше изпълнението на дневната им мисия - възможно най-бързо инсталиране на най-квалитетните места в трамвая(играта няма правила- бастуни, чадъри, чанти - всичко е позволено!) , при неуспех - задачатра става с повишна трудност/важност - чрез невербани знаци да си осигурят седалка. При неуспех се преминава на следващо ниво и така до успех или до достигане на крайната дестинация.

Имам чувството че голяма част от пенсионерите попадащи в тази категория се блъскат в градския транспорт в пиковете часове за да се чувстват част от обществото по някакъв начин.

The Company

Филма проследява живота на трима завъшващи Йейл студенти които биват вербувани за шпиони. В 3-те мини -серии ще проследите живота им в продължение на 40 години по време на Студената война. Ще се потопите в истории за лов на къртици и контра-шпионаж преплетени с интриги, самоубийства и екзекуци през времето на революцията в Унгария(1956), Залива на прасетата до разпадането на Съветския съюз.

Ако ви хареса прочетеното до тук остава само да намерите 5 свободни часа(3 x 1.40) , да се снабдите с пуканки и/или бира и да цъкнете Play.

Приятно гледане!

П.С. филма можете да откриете в DC++ хъба на Мегалан или по чуждите торент тракери.

Минимално удоволстви от секса за мъжете ?!

Из Съвети за младата и мъдра булка "в лето Господне 1894-то.":

Когато жената облече своята нощница и изгаси осветлението, тя трябва да легне съвсем неподвижно на леглото и да чака мъжа си. Щом той пипнешком влезе в стаята, тя не трябва да издава никакъв звук, който би могъл да го ориентира в каква посока трябва да се движи, за да не го възприеме той като знак на одобрение. Тя трябва да му предостави възможността сам да напипва пътя си в тъмнината. При това винаги има надежда той да се спъне в нещо и да получи някоя малка травма, която да послужи като добър предлог да му бъде отказано сношение. Когато намери жена си, тя трябва лежи максимално неподвижно, защото всяко движение на тялото й може да бъде изтълкувано от оптимистичния мъж като полова възбуда.

Може да прочетете цялта статия в блога на Бу (четенето е доста тежко - особенно за мъжете, но пък е интересно).

Статията би могла да влезе в актуалните "женски" списания, но под зглавието "10 неща, които не трябва да правите по вереме на секс".

Комерс фо дъ масис

Напоследък са супер популярни някакви музикални игри, при които някакви хора излизат и пеят. Много яка идея.. жалко, че реализацията смуче, но всъшност организаторите може и да са пичове... те вадят пари и го правят добре, все пак търсенето определя предлагането. Жалките са публиката ,които пращат смс-и за добруването на мобилните оператори и организаторите на играта. Дали тези хора пращат същото количество смс-и когато има кампания за деца с увреждания например? Като цяло жалка картинка... нищо, не бива да съм толкова критичен към масата... все пак ако беше толкова лесно да си кул всички щяха да са като мен :). Word Up! :)

И в тази връзка ето едно живо изпълнение на Линкин Парк, при което младеж от публиката замества един от китаристите: