България не е обикновено място

Ето един разказ за нестинарството, който много ме впечатли
На гости тия дни ми е приятел и от дума на дума на чаша вино се стигна до нестинарството. Тъй като мъжа е от Странджанския край, е имал възможността да присъства на истински нестинарски ритуал в село Кости като дете. Нещо много по-различно от комерсиалните танци по туристическите курорти.
Самата подготовка за ритуала започвала няколко дни по-рано, когато се натрупват дърва за кладата. Те са толкова много, че се нареждат едно върху друго докато се образува ешафод. Няколко дни преди деня на Св. Констанин и Елена възрастната жена нестинарка изпада в колобърска болест. Общо взето човек ако не знае какво става, ще помисли че е тежко болна. Очите за изцъклени, тялото и е ледено като на мъртвец.
Деня преди събитието за запалва кладата. Огънят е просто огромен. На сутринта "болната" жена скача като сърна и заедно с още две по-млади жени взимат иконата на Богородица (за нея малко по-късно) и тръгват с особени танцови стъпки из къщите на селото,където им дават по малко ракия. С тях има тъпан и гайда, които свирят особена музика. Около 9 вечерта се отива на мястото. Огънят вече е изгорял, останала е жаравата. Тя е толкова силна, че човек не може да се доближи до нея. Мъже от гражданска защита в специални противопожарни скафандри разтилат жаравата на рвномерен слой, дебел около 30см. Топлината е толкова силна, че най-близките зрители могат да са на 10 метра от мястото. Нестинарката с иконата в ръце, облечена в бял сукман, стигащ до глезените и шарена престилка обикаля няколко пъти около жаравата и после влиза вътре. Започва истинския танц, под тежките удари на тъпана. Боса, краката се заравят в жарта, с ръце се гребват въглените. През цялото време тя издава особени гърлени звуци от рода на "въй-въй-въй". В един момент тя хвърля бяла памучна кърпа на земята, която по всички закони на физиката трябва да пламне, но си остава непокътната. След това поставя дървената икона върху въглените, но тя не пламва. Целият ритуал върху горещата жар продължавал повече от 40 мин.
Имало и един случаи, когато местния подпийнал милиционер решил,
че и той го може и после се наложило да го карат с линейка с тежки изгаряния по краката в града.
Самата икона се съхранява (вероятно и до ден днешен) в една постройка или по скоро землянка от незапомнено време. Всички опити да се открадне завършвали тргично за крадците. Последният път колата на двамата крадци избухнала в пламъци, а иконата само останала невредима вътре.

Ако се разровите, ще намерите още десетики такива истории, легенди, разкази, снимки за неща, които са ужасно далеч от сивото социалистическо ежедневие. Има места, където земята има свой пулс- най-вече в Родопите, Странджа и околните планини. Жалкото е, че хората които се интересуват от тях и които помнят и могат да разкажат, са все по-малко. Още по жалко е, че след десетина години благодарение на Супер Боровец и Мега Пампоровец, на такива магнетични места ще се продава хот-дог и германски пенсионери ще тъпчат историята ни.
Така че, предлагам да пообиколим преди да стане късно :)
Вели.