Showing posts with label Ежедневни. Show all posts
Showing posts with label Ежедневни. Show all posts

Wednesday, May 13, 2009

Новата серия

Серията е традиционно силна до към средата. Но няколко неща просто трябва да бъдат казани:

1) Ай сектир с тая романтика. Към края особено момента в колата беше твърде много.

2) Появяването на Лили беше... слабо. Ясно, че е бременна и не може да снима, но те наистина могат и по-добре да закърпят нещата.

3) Особено чувствителен съм към кръпки в сценария и в тази серия имаше фрапантна такава - БАРНИ НЕ МОЖЕ ДА КАРА! Да за справка сезон 2ри епизод 17 Arrivederci,_Fiero. Това вече е обида!

4) Не толкова чувствителен съм към лошо изпълнение, но все пак прави лошо впечатление - полицайката. Освен, че си играе ролята слабо се засмива в кадър точно когато вади пистолета.

Защо ми дреме толкова ли? Защото това е най-силния sitcom. Нещо повече - няма нищо което дори да го конкурира. Защо е нещо толкова много повече от другите сериали с подобен формат ли? Защото е изпипан до детайли и е направен умно, има много препратки, игри на думи и страхотна актьорска игра. Летвата е вдигната много на високо!

Don't kill the bar guys!

Monday, April 6, 2009

За правенето на градинки и даване на акъл

Понеже наскоро ми се отдаде възможност да помогна за прекопаването на една градинка, искам да изкажа впечатление.

Явно много хора знаят как се правят градинки. Не само това, ами се чувстват достатъчно компетентни да дават и мнение. За съжаление се намериха хиляда човека които знаеха как се прави, но не го направиха и едва десетина, които не знаеха но пък за сметка на това действаха.

То не бяха съвети, че това не било наша работа и Борисов трябвало да се оправя, не беше че ако сме съберяли по едно левче един трактор за нула време щял да свърши работата и само сме се блъскали за нищо. Е ... за десетина години явно не се беше намерил трактор. А съм сигурен че и като се тръгне да се събира по едно левче половината ще дадат назаден и ще заемат позиция "какво ме занимаваш".

Ако всеки вместо съвет беше ударил по една копка - всички щеше да приключи за минути. И засъжаление тук вече не ни е виновен някой политик, партия, кабинет, управляващи, Станишев, Борисов и т.н.... виновни сме си ние защото сме такива.

"Накарай мързеливия на работа, да ти даде акъл!"

Saturday, November 8, 2008

Преса

Ако живеете в София няма как да не сте забелязали разпространявания от скоро безплатен вестник "19 минути". Моето мнение за него е, че е струва много по-малко от хартията, която е изхабена за него. Намирам го за зле написан, популистки, "жълт" ... абе като цяло.. менте. Въпреки това хората се тълпят да го взимат, тичат за него. Причината за това е, че повечето хора в днешно време не могат да отделят 1 или 2 лева за качествен вестник и отдавна са забравили приятното чувство сутрин да четеш пресата с кафе в ръка. Интересното в случея е, че алтернатива има.. тя е готина, достъпна, лъскава и добре написана. Казва се интернет. Ако за мен "19 минути" е едната крайност, то другата крайност е "Капитал". Него намирам за най-добрия вестник на българския пазар. Интересното в случая е, че "Капитал" също е безплатен ако го четеш онлайн. Да истина е! От скоро от тук може да се свали целия брой в .pdf формат, 1:1 с хартиения вариант, дори рекламните брошурки с промоции са сканирани. Така, че четете го.. и подминавайте с презрения убийците на дървета. Всъшност проблема е, че повечето хора са много далеч от това да се замислят за друго освен собственото си добруване. Както добре знаем мизерията ражда мизерници. Не може да очакваш от смачкани хора да мислят за околната среда. Но поне ние можем да го правим и да даваме светъл пример! :)

Wednesday, November 5, 2008

Урок по философия

В час по философия професорът застана на катедрата, и зачака студентите да утихнат. Тогава взе празен буркан и го напълни с топки за голф. После попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвър­ди­телно. След малко професорът взе кутия с камъчета и я изсипа в съда, раз­клати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. След това отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвър­ди­телно. Сетне професорът взе кутия с пясък и също я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж: "Съдът пълен ли е?"

Студентите отговориха единодушно "Да!"

Тогава професорът взе кутия бира и я изля в съда, а питието запълни празното пространство между песъчинките. Студентите се разсмяха.

"Сега - каза професорът когато смехът утихна – искам да ви кажа нещо, което да запомните добре:

"Този съд представлява вашия живот – топките за голф са важните неща в него – семейството, здравето, децата, приятелите, хобито ви и предпочитанията ви – все неща, които ако загубите всичко друго и останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща – работата, къщата, колата. Пясъкът е всичко останало – т. е. това са малките проблеми в живота."

После продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има
място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и в живота. Ако
губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате време за
нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на това, което
застрашава щастието ви. Играйте с децата си, излезте с партньора си на
разходка, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата си и да я подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф – за нещата, които наистина си заслужават усилията. Подредете приоритетите си.

Останалото е само пясък.

Един от студентите вдигна ръка и попита: "А какъв беше смисълът на
бирата? "

Професорът се усмихна и каза: "Радвам се, че ме попитахте. Изводът
от този експеримент е, че няма значение колко е пълен животът ви.
Важното е, че винаги ще се намери място за радост и веселие."

този текст достигна до вас благодарение на Людмил

Saturday, October 11, 2008

New player in the team!

С Вели спретнахме много забавен чат.. повеселете се и вие.. аз пиша на Шльокавица и имам яко правописни грешки, а Вели има яко чувство за хумор. Respect! :)

[21:06:17] Veli says: данчо, поддадох се
[21:06:21] Veli says: бях слаб, не издържах
[21:06:30] Veli says: започнах да гледам how i met ur mother
[21:06:36] Veli says: :|
[21:06:36] Dancho says: ha-ha-ha-ha-ha-ha :D
[21:06:46] Dancho says: chovek... tova e nai-pravilnoto reshenie vzimano v jivota ti
[21:06:54] Dancho says: Come to the White Side :D
[21:07:13] Veli says: исках да те питам- за кого ще се ожени накрая?
[21:07:19] Veli says: това е последният ми шанс да спра
[21:07:44] Dancho says: e ot kude da znam :D sega e chetvurti sezon i oshte ne e qsno :D
[21:07:58] Dancho says: gledai chado.. gledai :)
[21:08:06] Dancho says: mne chovek seriozno... tova e nai-qkiq sitcome
[21:08:09] Dancho says: ever made
[21:08:16] Dancho says: kakvo se protivish na jelanieto :D
[21:08:22] Veli says: ами то си е приятели 1 към 1
[21:08:35] Dancho says: abe nz.. Barney mnogo rachupva..
[21:08:40] Dancho says: tva e nai-golemiq geroi
[21:08:44] Veli says: барни играе и в heroes
[21:08:49] Veli says: под друго име
[21:08:49] Veli says: :D
[21:08:55] Dancho says: verno!?!?
[21:09:01] Veli says: аха
[21:09:12] Veli says: там обаче е безсмъртен и лош
[21:09:22] Dancho says: mi toi i tuk e takuv :D
[21:09:36] Dancho says: bezmilostno jestok kum jenskite surca :)
[21:09:41] Dancho says: ti do kude si?
[21:10:12] Veli says: ами аз започнах направо от трети сезон ... just out of curiousity
[21:10:19] Dancho says: eeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeee
[21:10:20] Dancho says: eeeeeeeeeeeeee
[21:10:23] Veli says: сега съм към средата на сезона
[21:10:24] Dancho says: sega gay neshta pravish
[21:10:28] Dancho says: kak moja be
[21:10:30] Dancho says: :)
[21:10:37] Dancho says: to ima posledovatelnost
[21:10:41] Dancho says: pochvi vednaga ot purvi
[21:10:56] Veli says: неее
[21:10:59] Veli says: ще знам какво става
[21:11:04] Veli says: няма смисъл вече
[21:11:23] Dancho says: e lud li si.. dori da znaesh pak e qko.. v smisul.. ima hilqdi gotini momenti
[21:11:39] Dancho says: makar sujeta da se razviva.. super mnogo serii sa si sami za sebe si
[21:12:00] Veli says: така или иначе сигурно ще ги изгледам като свърша този сезон
[21:12:14] Dancho says: mne.. pochni ot nachalo... oshte sega!
[21:12:19] Dancho says: do it the right way! :)
[21:12:39] Veli says: ще видя
[21:12:49] Veli says: все още имам някакви надежди че е само временно увлечение
[21:13:06] Dancho says: no way dude.. you are in LOVE :)
[21:13:15] Dancho says: (inlove)(inlove)(inlove)
[21:13:21] Veli says: ахахаххахахха
[21:13:37] Veli says: сърцето ми вече е запленено от Питър Грифин и семейството му ;)
[21:13:47] Veli says: и от Lost
[21:13:57] Veli says: това е само one night stand
[21:14:18] Dancho says: no fuckin way.. na put si da otkriesh kolko e sladka iznevqrata :D
[21:14:38] Veli says: говориш като барни ;)
[21:15:27] Dancho says: thank you! :0
[21:19:03] Veli says: ок, аз ще продължавам да пропадам морално
[21:19:12] Veli says: ако излезе нещо за жена му, свиркай :)
[21:19:29] Dancho says: e lud li si.. nikoga nqma da ti go prechinq
[21:19:33] Dancho says: gledai si seriala :)

Saturday, August 23, 2008

Бургаски истории

На нашия паркинг в Бургас има известен проблем с паркирането. Само че проблема не е в многото коли на жителите наоколо. Учудващо, но паркинга сякаш е съобразен с евентуалния брой на колите и ако се използваше само от жителите на блоковете наоколо, всичко би било чудесно.

Проблема е че той се използва и като служебен паркинг от всякакви хора които работят наоколо (например пощата). И така ... паркинга почти винаги (с изключение на почивните дни) е претъпкан. За това често има ситуации като тази на снимката по-долу: Едно семейство се суети около чужда кола, която е запушила тяхната и не могат да отидат на плаж (примерно). Доста е неприятно да си в такава ситуация.
И на мен ми се случи наскоро ( тогава не носих фотоапарат и не ми беше и до снимки). Точно на същото място и точно по същия начин ме бяха запушили и мен. Още по-неприятното беше че бързах за болницата. Т.е. наистина имах нужда от колата ( не че трябва някаква специална причина, за да си ползваш колата). Тогава почаках около час и половина докато една тантуреста леля, не се показа. И беше толкова учудена, как така е успяла да ме запуши. Дори се зачуди дали не съм го направил нарочно, за да и тровя деня. След като и обясних колко е неприятно и колко не трябва да прави повече така - тя изчезна ... и толкова. Аз вече бях изтървал всякакви часове и т.н., но останах да изчакам, просто за да видя кой е този нагляр. Най-интересното беше оправданието и - тя като паркирала някой тъкмо излизал от там и тя си помислила че всичко е наред!
В ситуацията от снимката имаше по-интересно развитие. Както виждате хората да се суетят около колата, след минута успяха да я отворят (мисля че прозорецИа беше леко открехнат) и я бутнаха десетина метра надолу и си тръгнаха. И добре че успяха защото два часа по-късно никой не си беше прибрал колата все още и тя си седеше отключена.

И сега - извода. Проблема в случая не е в държавата, нито в законите, нито в "корумпираните" полицаи, както често сме свикнали да казваме. Проблема е в съзнанието на хората. Проблема е че спокойно излизат от колата си без да се притесняват че запушват две други коли. Всеки мисли че неговата работа е най-спешна и най-неотложна. И никой не иска да се поставя на мястото на другите. Пожелавам ви да не ви се случват подобни истории и вие да не ги случвате.

П.П: Специално за Светлето, ето какво открих в една известна бургаска пицария. Извинявам се за лошото качество, но съдържанието е по-съществено :)
Забележете ясното разграничение на "града" (става въпрос за Бургас, б.авт.) и "Меден Рудник" :)

Thursday, June 26, 2008

Как GET.BG ме изгубиха като клиент

Случката е следната. Влизам днес в сайта на GET.BG (Интернет Хипермаркет) и си избирам един артикул. Добавям го в потребителската си кошничка, попълвам старателно всички необходими данни - адреси, телефони и т.н. и накрая си плащам продукта, чрез системата epay с дебитната си карта.

Дотук - чудесно. Седя и си чакам моя така желан артикул да пристигне, когато звъннва телефона ми. Както предположих обаждат се от GET.BG, но не за да потвърдя поръчката или за да ме питат кога ми е удобно да ми я донесат, а за да ми съобщят че искания от мен артикул не е в наличност в момента.

След като се отърсих от разочарованието, попитах какъв е реда в такива случаи, при което любезно ми се предлага да си избера нещо друго !? Естествено, отказвам вежливата покана и предлагам да ми върнат парите. След като дамата неохотно се съгласи, се разделихме. Седя аз и чакам понякакъв начин парите да ми се върнат, но това не става. Малко поизнервен се свързвам с тях и ги питам, кога все пак ще ми ги върнат парите и по какъв начин ... Отново ми се обажда служителка от фирмата, която ми обяснява че има проблем с моята микросметка в epay и затова не можели да ми преведат парите. Е ... добре че не съм индианец и успях да противодействам, след 5 минути съвещание с колегите се оказа че проблема е при тях. След още 5 минути парите ми бяха преведени по микросметката в epay.

Какъв е проблема ли ? Първо, не смятам че е коректно аз да плащам за нещо, което те не знаят дали имат в наличност. Редно е да поддържат актуална информация за наличностите на различните продукти към момента. Или най-малкото момента с плащането на поръчката да е след като те ръчно проверят дали могат да ми продадат продукта. Поставих този въпрос през представителя на GET.BG, при което ми се отговаря с "Да, при нас информацията се актуализира всеки ден! Просто днес е станало някакво объркване." На това естествено не можах да повярвам, първо защото не за първи път се оказва, че нямат наличност и второ защото не мисля че да актуализираш информацията всеки ден е достатъчно за уважаващ себе си магазин.

А какви са неудобствата? Всеки трансфер на пари, които се прави от epay се облага с такса (процент от стойността на трансфера). Тоест когато платих сумата по поръчката аз плащам и на epay, които естествено не ми връщат парите когато GET.BG няма наличност. Освен това, парите ми бяха върнати в микросметката ми. За да ги върна в дебитната ми карта (където си бяха), трябва да направя още един трансфер, който отново плащам аз.

Като за край, наскоро ми попадна статистическо проучване според което потребителите пазаруващи онлайн са на последно място в Европа по брой. Еми да! Така че, докато обслужването е на такова ниво. И колкото и да съм отворен за нови изживявания, няма да пазарувам повече този интернет магазин, докато не започна да виждам дали продукта ще ми бъде доставен или не.

Резултата от цялото това упражнение: половин загубен ден, няколко лева назад и аз отново трябва да си търся продукта, който искам!

Из широка София

Забелязали ли сте как понякога се случват някакви неща, които на момента ви се струват лоши, а след време се оказва, че са били за добро. Аз смятам, че много, много често в живота е така. Ако човек умее да се възползва от това.. то той ще извлича максимума от всяка ситуация и ще е мега щастлив.

Днес с Емо се изпълчихме срещу стихиите на времето и тръгнахме да дирим вентилатор... Решихме да го купим от Техномаркет, но се качихме на автобус, който не спря на спирката на която очаквахме.. нещо повече.. освен, че пропусна нашата спирка, следващата му беше сигурно 5км по-надолу.. на летището. Та така.. слизаме ние на майна си райна, слънцето изгаря, от асфалта се вдига пара, всичко живо се крие под дървета и шубраци.. а ние псуваме.

В този момент спират някакви пичове и ни питат как да стигнат до Метро. Метро се намира точно до Техномаркет.. там където отиваме ние. Качваме се в колата и пича пуска Manowar. Кажете ми сега каква е вероятността на къра да спре някакъв пич.. и де факто да те попита дали искате да ви закара там където отивате, което се явява в другия край на София и при това да разбира от хубава музика? Ако не сте добри по теория на вероятностите слушайте мене.. аз съм учил и преучил и защитил знанията си с 3. Вероятността е ... горе долу, има-нема ... малка.

Та така.. бъдете позитивни, "Life is for living, live and let live!" :)

Saturday, June 21, 2008

Трябва ли да използвам "Safely remove hardware", преди да извадя USB устройството ?

 USB stick Ето така изглежда една мъртва флашка ... Убита от безхаберие и незнание.  За да не се случи това и с вашето USB устройство, мисля да ви информирам за всички рискове, които носите ако не използвате "safely remove hardware" функцията в Windows XP (и сходните и в другите операционни системи).

Като цяло можете да нанесете два вида поражение на вашето устройство ако не следвате т. нар. "safely remove" протокол: загуба на данни и трайни поражения върху хардуера.

Загубата на данни се получава най-често когато прекъснете някоя операция за писане. Тъй-като по време на писане файловата система на flash паметта не се намира в устойчиво състояние, част от файловете може да бъдат повредени и неизползваеми. Много често една такава операция, продължава две - три секунди след като диалоговия прозорец, с размятващи се насам-натам, листи се затвори. Така че това не е критерий, по който можете да съдите дали операцията за писане е приключила. 

Друг сценарий, при който настъпва загуба на данни е когато операционата система използва буфери при входни-изходните операции с USB устройства. Тези буфери значително ускоряват преноса на данни (особено при работа с много малки по размер файлове), но пък е доста по-рисковано от към цялост на данни и т.н. Затова тази функция в Windows XP по подразбиране е изключена и тя не би трябвало да ви притеснява.

Като цяло ако нещо от до тук написаното ви се случи, устройството ви е наред и всичко ще се оправи с едно форматиране на паметта, като изключим файловете които се изгубили безвъзвратно (макар че се случва стойността на данните да е доста по-висока от стойността на хардуера).

Друг проблем с който можете да се сблъскате е да нанесете щети на самия хардуер. От момента в който мушнете USB конектора на вашето устройство в съответния порт на компютъра ви, то получава постоянно напрежение от 5V ... и така до момента в който натиснете "safely remove hardware" или докато не издърпате зверски устройството от дупката :) 

Ако използвате първия подход сте наред. Компютъра изчаква всички транзакции да приключат, сваля всички буфери ако ползва такива върху паметта и спира подаването на ток, след което вие си прибирате флашката в джоба ... и така милиони пъти без проблем

При втория сценарий при измъкването на конектора от порта прехвърчат искри, които нанасят поражение или върху вашето USB устройство, или върху USB порта и съответно дъното или PCI платката към която той принадлежи... 

Специално за потребители на флашки с метален корпус и вълнени чехли, имаме и трети вариант, при който между ръката ви и корпуса на устройството протича статично електричество ... останалото е история :) 

Понякога и самата операционна система се обърква, когато не я уведомите за изключването на даден хардуер. Възможни са появите на хубави сини прозорци, фриволно рестартиране и т.н. 

Дори и да не ви се вярва ... всичко написано е истина. Използването на "safely remove" протокола прилича на слагането на колан в автомобил... Колкото повече не го слагате, толкова по-безпасно ви се струва, но рискът е налице.

Sunday, June 15, 2008

Нощния влак София-Бургас

Днес отново пътувах с нощния влак и беше легендарно :) Значи качвам се аз.. няма никой по едно време идват едни пичове и носят едно ПС, клавиатури и мишки в една торба + огромен 19 инчов CRT монитор. Качиха ПС-то горе и оставиха монитора на една от седалките. От тях остана само един и седна до ПС-то. След това дойдоха 3ма пича стил скейт-раста.. сещате се, имаха и китара. Те бяха от Враца и отиваха в Бургас при познати.. Тъкмо се бяхме посприятелили.. те черпиха бира и бяха пуснали готина музика (Хиподил основно) и дойде някакъв огромен тип, който пита дали може да седне. Пича с ПС-то си го взе в скута и огромния пич седна до него. Нямате си на идея каква колоритна група бяхме в този момент.. само чакахме интернета да дойде :) Значи малко повече за огромния тип.. беше наистина огромен в последствие си свали ризата и се видя, че има огромен белег на корема.. очевидно някой се е опитвал да го разпори, също така стана ясно, че има 23 присъди и явно голяма част от времето си е прекарал в затвора. С течение на пътуването бирата свърши и страстите се нажешиха след като пичовете не се съобразяваха със забраната за пушене и въпреки, че контрольорката постоянно ги заплашваше не спираха са пушат. Също така подвикваха, тропаха, нареждаха минаващите хора и като цяло очаквах във всеки един момент да дойдат полицаите. Забравих да кажа, че огромния тип на доста ранна ваза извади някакъв пистолет от сака си и си го прибра в панталона, което в комбинация с това колко много пиян беше ме караше да се чувствам дискомфортно. По едно време единия раста пич почна да драска с един перманентен маркер по стъклото и го надраска почти цялото. Аз се опитвах да възпирам някой от идеите им за забавление като например да ходят да святкат лампите на съседните купета и да събуждат хората там. Та така.. аз слезнах в Пловдив а те слезнаха за още бира.. Като цяло ми стана жал за големия пич тъй като ми изглеждаше като да е добродушен великан, но беше доста глуповат, което очевидно доста му пречеше в живота. Той отиваше да търси работа по морето а се беше направил толоква зле, че не знам кой ще го вземе.. ако воубще стигне до там. Все пак дано успее да се устрои и да не ходи повече в затвора!

Monday, June 9, 2008

Синдромът на сърдитите лелки/чички

Едва ли има някой който да използва градския транспорт и да не успее да се сети за дузина случаи попадащи в, описаната от Весна Петрова, категория.

Те са навсякъде... имам предвид тези горди, възрастни, досадни жени, често лишени от морал и етикет, но обичащи да прокламират теориите си в обществото. Те са навсякъде - на улицата, в трамвая, на гишето за гевреци, на спирката на автобуса, в общината и т.н. Ще ги видиш и в парка седнали на някоя пейка не защото са в обедна почивка, а защото от доста време не практикуват никаква работа. Нямат нищо за вършене, защото са станали в късните часове на нощта или в ранните часове на деня, за да си я свършат. На тях не им трябва 10 часа сън, както на младия човек...



В този дух, преди около седмица се качвам в любимия трамвай номер 20. Пътувам си, пътувам си, и още малко си пътувам и накрая трамвая решава че няма да си кара по маршрута и всички вътре(голям част лелки и чичковци страдащи от посочения синдром) "шах"- "А к'во става бе", "Повреда ли има", "Що така?". В крайна сметка става ясно, че поради някакви ремонти 20-ката отива до паметника "Левски" и тръгва наобратно. Отначало ми стана едно тъпо, едно смотано, едно ..., защото, освен че силно ми се спеше се, оказа че ще трябва и да повървя пеша. Настроението ми значително се подобри като видях всички пенсионери как слизат от трамвая със тубите и се насочват към безплатната минерална вода до халите + прихванатите мрънкания, обиди и помия която се изля от устите им. Затруднено беше изпълнението на дневната им мисия - възможно най-бързо инсталиране на най-квалитетните места в трамвая(играта няма правила- бастуни, чадъри, чанти - всичко е позволено!) , при неуспех - задачатра става с повишна трудност/важност - чрез невербани знаци да си осигурят седалка. При неуспех се преминава на следващо ниво и така до успех или до достигане на крайната дестинация.

Имам чувството че голяма част от пенсионерите попадащи в тази категория се блъскат в градския транспорт в пиковете часове за да се чувстват част от обществото по някакъв начин.

Sunday, April 20, 2008

Бърз нощен пост

Гррррр... :( домашния компютър беше оставен под Уиндоус. Странно защо с Уиндоуския Firefox не можех да пиша в блога, затова отворих Internet Explorer, при който обаче без да искам дадох Back и без да ме предупреди ми затри целия пост. След което рестартирах под Линукс и всичко се оправи. Какъв е изводът? Точно така - Уиндоус е боза!

В офиса разлепихме някакви рекламни плакати на Ред Хат, които бяха взели от някакво изложение. Единия беше изцяло черен с една мисъл на Ганди: "First they ignore you, then they laugh at you, then they fight you, then you win." И все пак Дебиан рулира :)

Както и да е.. друго исках да пиша ама сега ще го напиша накратко:

В софийския градски транспорт са пуснали едно яко клипче агитиращо да си чистим междублоковите пространства. Дават как съседи си звънят и вместо да си предлагат да пият / правят секс и др. си връчват по една метла. :)

Нощният влак София - Пловдив - Бургас става все по-пълен с наближаване на лятото. Не, че е навалица но определено имаше повече народ от предния път като пътувах.

Ето тази песничка ми действа супер танцувално. Няма да е ембедвам за да не дразня хората, които не харесват Линкин Парк. Аз бая ги слушам в последно време, първите два албума са много читави, но тази песничка е единствената, която става за нещо от третия им.