За геноцида срещу арменците

Днес четях за Холокоста разни неща и се замислих, че за това се е написало толкова много, а толкова много други масови изтребления са си минали без световната общественост да разбере. Замислих се и за това, че дори нашия народ е бил подложен на жестоки кланета като в Батак от турците. Наши нещастни събратя по участ са били арменците. Срещу тях турците извършват организиран геноцид. Турците обаче не признават, че събитията са били геноцид, много държави за да не нарушават отношенията си с Турция също си мълчат. Най вероятно турците отричат защото едно признаване на геноцида би било свързано с изплащане на компенсации, връщане не земи и т.н. Има списък на държавите, които официално са признали, че геноцид е имало. Той е тук. Много се надявах да намеря и България в този списък, спомних си, че нещо бяха гласували по темата. Но намерих това:

"On 10 May 2006, the Bulgarian Government rejected a bill on recognition of the Armenian Genocide.[82] This came after Emel Etem Toshkova, the Deputy Prime Minister of Bulgaria and one of the leaders of the MRF, the main Turkish party in Bulgaria, declared that her party would walk out of the coalition government if the bill was passed. The bill itself was brought forward by the nationalist Ataka party."

Стана ми гадно и ме хвана срам. Не стига, че арменците са били клани на равно с нас, а сега ние не признаваме това което са вършили срещу тях. И то защо? Защото и сега както в продължение на 5 века ни управляват турци. Почетох по темата и видях, че все пак някой от общините са приели такава резолюция на локално ниво. Написах го в страницата да измия поне част от срама:

"However shortly after the decision of the parliament several of the biggest municipalities in Bulgaria accepted a resolution for recognizing the genocide.[65] The resolution was first passed in Plovdiv followed by Burgas, Ruse, Stara_Zagora, Pazardjik and others."

И все пак ме е срам!

Торбичка спомени

А помните ли като нямаше Гугъл, компютри, телефони? А помнители че бяхме и деца,
когато цяло лято правиш катапулт или бъркаш манджа от кал, играеш на куцанки , ластици, състезаваш се с колелото със съседите. Играеш футбол, шах, дама .... Сърдиш се когато изпускаш поредния епизод на Патешки истории или Гумените мечета. Ами лексиконите помните ли? Няма да забравя как се смях като прочетох, че една съученичка иска да стане пожарникар когато порастне? Смешно ми беше и когато гледах първото си порно на гости на приятел, чиито баща беше траджия => имаше видео и беше намерил скритите касети. Ама защо тея чичковци така правят ... хмм май бая дребосък съм бил :)

А чувството:
Да звъннеш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.(през това време аз явно съм гледал научнопопулярния филм при приятеля със видеото)
Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.

още

А вие помните ли ? А Какво ?

България не е обикновено място

Ето един разказ за нестинарството, който много ме впечатли
На гости тия дни ми е приятел и от дума на дума на чаша вино се стигна до нестинарството. Тъй като мъжа е от Странджанския край, е имал възможността да присъства на истински нестинарски ритуал в село Кости като дете. Нещо много по-различно от комерсиалните танци по туристическите курорти.
Самата подготовка за ритуала започвала няколко дни по-рано, когато се натрупват дърва за кладата. Те са толкова много, че се нареждат едно върху друго докато се образува ешафод. Няколко дни преди деня на Св. Констанин и Елена възрастната жена нестинарка изпада в колобърска болест. Общо взето човек ако не знае какво става, ще помисли че е тежко болна. Очите за изцъклени, тялото и е ледено като на мъртвец.
Деня преди събитието за запалва кладата. Огънят е просто огромен. На сутринта "болната" жена скача като сърна и заедно с още две по-млади жени взимат иконата на Богородица (за нея малко по-късно) и тръгват с особени танцови стъпки из къщите на селото,където им дават по малко ракия. С тях има тъпан и гайда, които свирят особена музика. Около 9 вечерта се отива на мястото. Огънят вече е изгорял, останала е жаравата. Тя е толкова силна, че човек не може да се доближи до нея. Мъже от гражданска защита в специални противопожарни скафандри разтилат жаравата на рвномерен слой, дебел около 30см. Топлината е толкова силна, че най-близките зрители могат да са на 10 метра от мястото. Нестинарката с иконата в ръце, облечена в бял сукман, стигащ до глезените и шарена престилка обикаля няколко пъти около жаравата и после влиза вътре. Започва истинския танц, под тежките удари на тъпана. Боса, краката се заравят в жарта, с ръце се гребват въглените. През цялото време тя издава особени гърлени звуци от рода на "въй-въй-въй". В един момент тя хвърля бяла памучна кърпа на земята, която по всички закони на физиката трябва да пламне, но си остава непокътната. След това поставя дървената икона върху въглените, но тя не пламва. Целият ритуал върху горещата жар продължавал повече от 40 мин.
Имало и един случаи, когато местния подпийнал милиционер решил,
че и той го може и после се наложило да го карат с линейка с тежки изгаряния по краката в града.
Самата икона се съхранява (вероятно и до ден днешен) в една постройка или по скоро землянка от незапомнено време. Всички опити да се открадне завършвали тргично за крадците. Последният път колата на двамата крадци избухнала в пламъци, а иконата само останала невредима вътре.

Ако се разровите, ще намерите още десетики такива истории, легенди, разкази, снимки за неща, които са ужасно далеч от сивото социалистическо ежедневие. Има места, където земята има свой пулс- най-вече в Родопите, Странджа и околните планини. Жалкото е, че хората които се интересуват от тях и които помнят и могат да разкажат, са все по-малко. Още по жалко е, че след десетина години благодарение на Супер Боровец и Мега Пампоровец, на такива магнетични места ще се продава хот-дог и германски пенсионери ще тъпчат историята ни.
Така че, предлагам да пообиколим преди да стане късно :)
Вели.

The Company

Филма проследява живота на трима завъшващи Йейл студенти които биват вербувани за шпиони. В 3-те мини -серии ще проследите живота им в продължение на 40 години по време на Студената война. Ще се потопите в истории за лов на къртици и контра-шпионаж преплетени с интриги, самоубийства и екзекуци през времето на революцията в Унгария(1956), Залива на прасетата до разпадането на Съветския съюз.

Ако ви хареса прочетеното до тук остава само да намерите 5 свободни часа(3 x 1.40) , да се снабдите с пуканки и/или бира и да цъкнете Play.

Приятно гледане!

П.С. филма можете да откриете в DC++ хъба на Мегалан или по чуждите торент тракери.