Урок по философия

В час по философия професорът застана на катедрата, и зачака студентите да утихнат. Тогава взе празен буркан и го напълни с топки за голф. После попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвър­ди­телно. След малко професорът взе кутия с камъчета и я изсипа в съда, раз­клати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. След това отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвър­ди­телно. Сетне професорът взе кутия с пясък и също я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж: "Съдът пълен ли е?"

Студентите отговориха единодушно "Да!"

Тогава професорът взе кутия бира и я изля в съда, а питието запълни празното пространство между песъчинките. Студентите се разсмяха.

"Сега - каза професорът когато смехът утихна – искам да ви кажа нещо, което да запомните добре:

"Този съд представлява вашия живот – топките за голф са важните неща в него – семейството, здравето, децата, приятелите, хобито ви и предпочитанията ви – все неща, които ако загубите всичко друго и останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща – работата, къщата, колата. Пясъкът е всичко останало – т. е. това са малките проблеми в живота."

После продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има
място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и в живота. Ако
губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате време за
нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на това, което
застрашава щастието ви. Играйте с децата си, излезте с партньора си на
разходка, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата си и да я подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф – за нещата, които наистина си заслужават усилията. Подредете приоритетите си.

Останалото е само пясък.

Един от студентите вдигна ръка и попита: "А какъв беше смисълът на
бирата? "

Професорът се усмихна и каза: "Радвам се, че ме попитахте. Изводът
от този експеримент е, че няма значение колко е пълен животът ви.
Важното е, че винаги ще се намери място за радост и веселие."

този текст достигна до вас благодарение на Людмил