Подари книга за Коледа

Точно преди година от този ъгъл на вестника един петък тръгна "Подари книга за Коледа". Щеше да си остане просто един текст, малка провокация срещу Коледата като мол, кич и търговски бяс. От 8 години пиша тук и знам, че не книгите и културата са онова, което ще възпламени читателя (дори на "Дневник"). Фитилът се подпалва от друго, от друга злоба на деня, това е ясно. Но понякога чудото става. Благодарение тъкмо на тези читатели на вестника, на които нещо им хареса и щедро умножиха идеята в блогове, форуми, сайтове, медии, казаха на приятели или просто направиха най-важното, подариха книги за Коледа. На всички тези непознати хора и малки общества искам да благодаря много лично една година по-късно. И да кажа, че е време да го направим отново. Да подарим пак книга за Коледа.

Най-хубавото, което научих, е, че за да се случи нещо смислено, невинаги се опира до въздесъщите пари (любимото ни извинение). Невинаги е необходима държавата, с нейните институции, и това узнаване си е наистина облекчение. Не е необходим патронажът на Президент, Премиер или министър, за мен лично това също е облекчение. Не са необходими дори специални "посланици на книгата", ако си спомняте за такъв беше нарочен тази година самият Ковачки. Понякога стига една малко наивна, малко обречена идея и минимум критична маса от хора, които нещо са видели в нея.

Коледата пак се задава с цялата си машинария. Изглежда, световната финансова криза и консумеризмът не са в пропорционално отношение.

Да подарим книга за Коледа и тази година. Ако сме направили вече веднъж този жест миналата, защо да не опитаме отново. Няма да е повторение на подаръка, а повторение на жеста. Което вече е стил. Някаква наша си лична традиция. Да подарим книги за Коледа не само на приятелите си. Тъкмо от приятели и от форумите около "Подари книга за Коледа" става ясно, че в много домове за деца без родители липсват всякакви книги. Дори там, където вече има дрехи, храна и телевизори. Затова е хубаво, ако започнем от Коледа (и продължим през годината), да носим и книги за тези деца. Техните сълзи над "Малката кибритопродавачка" със сигурност ще са по-горчиви от нашите. И по-пречистващи, надявам се, по-утешителни.

Онзи текст преди година свършваше така (и сега не бих променил нищо):

"Вярвам, че ако повече хора си подарят книги за Коледа, това ще намали малко разомагьосването на празника. Ще редуцира общото количество кич, ще приглуши с един тон истерията. Ще разграничи празнуващия от пазаруващия човек. Защото Коледата не е промоция, а дар и чудо. А без чудеса не се живее. Особено днес, особено тук."

Особено днес. Особено тук.