Обонянието

Бих искал да изложа възгледите и мнението си, относно сетивото "обоняние". С някои от вас съм споделял, а с други не ... Сега ще обобща моите размисли.

Първо бих искал да изкажа съжалението си от това, че обонянието остава доста незастъпено от развитието на технологиите. Не разполагаме с апарати за възпроизвеждане, улавяне, съхранение и обработка на миризмите. Имаме очила, монитори, книги, слушалки, слухови апарати, телефони, фотоапарати, телефони с фотоапарати, телефони с фотоапарати и светкавица, телефони с фотоапарати и светкавица, която свети с цвета на пантофите ви и т.н. И нищо от това, което ни заобикаля не е свързано с носа.

Второ - носовете ни са сухи, а на всички останали животни са мокри.

Трето, в сравнение с другите бозайници ... ние не можем да подушим нищо от километри... а те могат, т.е. могат да надушват и нас. Това ни поставя в неравностойно положение - възникват проблеми със змии, мечки и техните зъби.

Следващо, много от миризмите които помирисваме рядко, ни навяват приятни/неприятни спомени, което е приятно/неприятно. Например, дамски парфюм напомнящ за приятна/неприятна среща ... Готино/не. Но като цяло е усещане за нещо.

И за финал... Смятам, че съвсем скоро горе-долу приблизително точно след 1000 години, носовете ни от сетиво и красив придатък на човешкото лице, ще се превърне в две грозни сополиви и все по-големи дупки на лицата ни ...

Колко тъжно :(

(Емо)