Интервю на Иван Игов (Данчо)

Попаднах на едно интервю, което много ми хареса и по мое мнение интервюирания казва много верни неща. Тук е оригиналът, но за всеки случай го копирам и при нас ако Стандарт го махнат.

Свободата ни разболява

Още сме много далече от обетованата земя, казва Иван Игов

Иван Игов е завършил психология в Софийския университет. Той е един от основателите на практическата психология в България и е преподавател по психология. Работи като училищен психолог в Националната природоматематическа гимназия в София. Автор е на държавните стандарти за обучение по психология в средното образование, на няколко книги и учебници. Преподавател е и консултант по психология. Управител на агенция "Еврика", която се занимава с психологически изследвания.

Иван Игов

- Г-н Игов, защо толкова малко хора отидоха да гласуват на 20 май. И те бяха предимно пенсионери...
- Ако направим сметка кой е гласувал на евроизборите, това наистина са по-възрастните. Има обяснение за този феномен. Всеки човек се опитва да бъде социално активен в една или друга сфера. По-младите, хората на активна възраст, имат много възможности - в работата си, в обществения живот. В същото време при възрастните хора социалните активности са силно снижени. За тях изборите са алтернатива. Винаги когато гласуваме, има много пенсионери из коридорите - седят си, обсъждат политиката. Не можем да им се сърдим за това. Усещането им е, че, давайки вота си, правят нещо за другите.
- Това обаче не обяснява нежеланието на младите да гласуват...
- Изборите са свързани с някакви потребности, които искаме да удовлетворим. Както когато си купуваме храна например - очакваме тя да е вкусна и да ни засити, нали? Колкото повече имаме усещането, че хората, които избираме, не осъществяват потребностите ни, толкова повече нямаме желание или стимул да отидем до урните. Като знам, че комшията, който съм пратил в общинския съвет, не си върши работата, как да вярвам, че някой депутат, заминал на хиляди километри, ще ме защитава.
- Брюксел се оказа много далеч в представите на избирателите, така ли?
- Да. Връзката се скъсва. Аз мога да ида при началника си да искам по-висока заплата, да дам рушвет на някой, който ще ми свърши работа - това правя директно. В случая с Брюксел доста по-трудно виждаме връзката, затова и много хора не бяха мотивирани да гласуват.
- Само това ли е причината 70% да не отидат до урните?
- Не. Както в повечето държави с традиции в политиката, и у нас започва да се изгражда политическа каста. В Щатите има семейства като Кенеди и Буш - хора, които с поколения са във властта. Те не просто са свързани с политиката, а с определени икономически среди. В последните години това се случи и тук. Докато преди 10 години хората влизаха в политиката, за да се напечелят, днес политиците вече
държат парите и искат да ги управляват
Те не просто лобират, те са бизнесът в България. Всеки бизнес има необходимостта да планира бъдещето си и да залага на сигурно. Сега политическата каста направи точно това. Заложи на хората, които със сигурност ще ги подкрепят - твърдите ядра. Някой каза, че това били дори "твърдите ядра на твърдите ядра". Там всичко е прогнозируемо. Знае се колко хора ще отидат да гласуват, каква бюлетина ще пуснат и как ще завърши вотът. Политическата каста инвестира на сигурно. Затова и политическа кампания нямаше.
- Или беше твърде вяла.
- Да, за да може да се играе на сигурно. Само ГЕРБ обърка схемата. Дори "Атака" вече не е в групата на протестиращите - фактът, че Слави Бинев е в ръководството й. Аз го познавам и знам, че той не се интересува от политика. До определен момент плащаше на всички партии. Но щом бизнесът му започна да закъсва, се обърна към "Атака" и инвестира в политика. Единствено Бойко Борисов и компания объркаха играта на останалите и затова всички бяха срещу тях. Помежду си не се нападаха - защото са на една маса и си раздават картите.
- Но нали политическа каста има навсякъде по света, какво лошо, че се появява и у нас?
- В това сигурно няма нищо лошо. Фаталното е друго - би трябвало да има сила, която да противодейства на политическата каста, за да има демокрация. Това е гражданското общество, но у нас то просто не съществува. Някога не се състоя,
защото беше купено веднага
Първо неправителствените организации - спомняме си времето на Костов, на "1300 години България", когато всички пари минаваха през властта. С европейските средства е същото - имам наблюдения, защото участвам в много международни проекти. Старите играчи се познават добре, действат на сигурно. Нови трудно се приемат. А ние, публиката, не сме необходими. Не им трябва широко гласуване, защото това може да обърка нечии сметки. Не е необходимо да се разравят скандалите, защото излизат кирливите ризи. И предизборната кампания го доказа.
- Как го доказа?
- Появи се голям скандал, който веднага беше туширан с измислена стачка. Уж от една година щяха да стачкуват шофьорите, а тогава се сетиха. Канеха се да блокират София, а нищо не свършиха... Странна стачка. Случиха се и две убийства на знакови фигури - изведнъж и накуп. Не съм параноик. Просто много дълго време смятах, че политиката се движи спонтанно. От хора, които не разбират, правят грешки. Сега ми се струва, че политическата система не е такава - вече се намесват много пари. Никой не играе на руска рулетка - залага се на сигурно. Затова нямаше предизборна кампания. Гласуваха тези, които трябва, и се случи, каквото се предвиждаше, с едно единствено "но" - Бойко Борисов. Предстои да видим дали и Генерала много бързо ще мине през всички стъпала на Приказката за стълбата.
- Не е ли проблемът всъщност народопсихологията ни, склонността ни да протестираме мързеливо, на масата?
- Не. Неучастието в изборите не е протестен вот, хората просто не могат да направят избор. Има един механизъм в психологията, нарича се "научна безпомощност". Открит е през 60-те години при кучетата. Те били държани с години в клетка и когато ги пуснали на свобода, започнали да измират, да страдат. Научната безпомощност се наблюдава по-късно и при хора, живели изключително затворено. Нациите също страдат от този синдром. И България има този проблем.
- Не умеем да се радваме на свободата си?
- Да. Открих този проблем дори в Библията. Мойсей трябвало за няколко седмици да преведе народа си през Синайския проход и да стигне Палестина. А той ги водил 40 години в пустинята с обяснението, че "роденият роб не може да бъде свободен". Както всички знаем, Мойсей умрял, преди да стигне Обетованата земя. Изглежда, че с нас се случи същото. Родени сме в робство и не можем да живеем в свобода. Тъжно, но факт.
- Родените свободни в България тази година станаха на 18...
- За съжаление те попадат в система, в която има много от старото. Образованието в България е последният бастион на комунизма. Преди два дена изпращахме ХII клас в гимназията. Няколко момиченца плачеха във фоайето. Питах ги какво става, казаха - "В депресия сме, защото свършихме това гадно училище". Учудих се - защо тогава плачат. Отговориха ми: "Защото това, което ни чака, е още по-гадно." Това наричам синдром на отложения живот - ние
не учим децата си да живеят свободно
да вземат решения, да правят избор. Образователната система е виновна за това. Образованието наистина е в колапс и децата намират алтернатива основно в чужбина - 2/3 от учениците ни заминават. Но това може би не е чак толкова лошо. Сигурно ще трябва да минем и през това изкупление, през тази част на пустинята.
- Ще стигнем ли до нашата "Обетована земя"?
- Винаги съм бил оптимист. Да, ще трябва да минат няколко поколения, докато стигнем. Аз затова се занимавам с деца - чрез тях най-лесно можеш да опиташ да промениш света. Разбира се, имаме проблеми с учениците си, поведението им е по-особено, макар да са много интелигентни. Но все пак са родени в бурните години след прехода и носят неговото наследство. Може би сега се раждат децата, които ще създадат една друга България.