за сестрите, пак

Попаднах на това в един фрум и го копирам 1 към 1, въпреки че е доста дълго.
София, България
Вчера

Този спектакъл най-накрая завърши.

Става ми лошо като чуя за медиците и техните несгоди по либийските затвори. Осем години ме занимаваха с този проблем, безсилни да намерят решение на нещо, което си е политическа история от игла до конец. Така и не стана ясно, кой е заразил децата и кой кого всъщност е имал намерение да изнудва и в крайна сметка изнуди, кой спечели и колко.

Моите почитания към горките медици, но тяхната съдба далеч не е най-трагичната на света. И техните сълзи ни най-малко не ме трогват, защото аз си имах свои. Докато там някой им извивал пръстите на ръцете, тук загиваха деца по дискотеките. Докато там някой им пускал ток върху петите, тук малолетни убиваха малолетни. И онези деца в дискотеките бяха сами. Другите също. Все още са сами. Знаете ли къде е детето ви в момента, с кого е и какво прави?

Защото само за миналата година в детските педагогически стаи са записани 4830 деца – какво ще кажете! Цели четири прогимназии, а? Но нарочно не ги измазват по вестниците – какво им пука? Нали медиците не бяха сами, това беше по-важно. В момента на отчет в тези приятни детски педагогически стаи се водят 3337 деца на възраст от 8 до 13 години и още 12 632 непълнолетни. Колко гимназии са това?

За времето през което нашите „сестри” бяха в гадния либийски затвор, мъчени, малтретирани, на ръба на живота си едва ли не – в нашата прекрасна европейска страна същите тези хлапета са извършили над 26 000 престъпления – включително убийства, изнасилвания, грабежи, кражби, принудителен хомосексуализъм, унищожаване на имущество, хулиганства и палежи. Защото ние правим компания на онези самите в Либия, а не знаем, какво става зад ъгъла.

В допълнение, докато все така със съчувствие проливахме по някоя сълза за, как им бяха имената на националните героини и притаили дъх слушахме смешните изявления на националните ни „лидери”, в татковината им на сестрите станаха около още 200 000 (регистрирани!) престъпления (което значи, че докато пиша и някой прочете този постинг – полицейски сирени някъде са писнали поне 3 пъти), между които общо над 1500 умишлени убийства и почти също толкова изнасилвания – без значение дали на 5-годишни или 85 годишни. И за похлупак – 8000 нови надгробни плочи по банкетите на живописните друмища на Майка България.

Някой да се интересува от това? Не! Приели сме го за даденост.

А вчера ги гледам сестрите – даже са наддали тегло от лошия си живот в Либия и копнежа по родината и свободата – и както вчера някой правилно отбеляза – толкова много са мечтали за нашата България, че като слязоха от самолета, дори не се наведоха да целунат земята. И защо да го правят? Цялата нация видя звездния им миг! Понеже не бяха сами! А и по-стилно е театрото да завърши по бродуейски, а не по Вазовски.

А за тези 8 години в България майките продължаваха да погребват децата си защото бяха сами. Други 360 000 бебета не се родиха, защото абортиращите бяха оставени сами. Нямам представа, колко са сираците, болните, старите, неподвижните.... но съм почти сигурен, че са сами.

Не сложих нито веднъж лентичката с глупавия надпис - но ако ми дадете една сега - ще я подпаля.

ps Мисля че има много истина в тези думи. Респект за сестрите, но нека не ги канонизираме още за светици. Някой каза, че щели да искат по 1 млн лв обезщетение за всяка година, прекарана в затвора. От България. Дано не е истина