Addrenaline rush

Защо някой хора поемат рискове, какво прави победителите щастливи, защо някой обичат спокойствието, а други го ненавиждат. Find out:

Watch it!

The End of the World ( as far as Unix is concerned)

Попаднах на следния интересен проблем:

The year 2038 problem (also known as "Unix Millennium bug", "Y2K38," "Y2K+38," or "Y2.038K" by analogy to the Y2K problem) may cause some computer software to fail before or in the year 2038. The problem affects Unix-like dating systems, which represent system time as the number of seconds (ignoring leap seconds) since 00:00:00 January 1, 1970.[1] This representation also affects software written for most other operating systems because of the broad deployment of C. On most 32-bit systems, the time_t data type used to store this second count is a signed 32-bit integer. The latest time that can be represented in this format, following the POSIX standard, is 03:14:07 UTC on Tuesday, January 19, 2038. Times beyond this moment will "wrap around" and be represented internally as a negative number, and cause programs to fail, since they will see these times as being not in 2038, but rather in 1901. Erroneous calculations and decisions may therefore result.

Решението е:

Most operating systems for 64-bit architectures already use 64-bit integers in their time_t. The move to these architectures is already under way and many expect it to be complete before 2038.

И нещото което ме развесели супер много е последното изречение от ето този пасаж:

Using a (signed) 64-bit value introduces a new wraparound date in about 290 billion years, on Sunday, December 4, 292,277,026,596. This problem, however, is not widely regarded as a pressing issue.

Бургаски истории

На нашия паркинг в Бургас има известен проблем с паркирането. Само че проблема не е в многото коли на жителите наоколо. Учудващо, но паркинга сякаш е съобразен с евентуалния брой на колите и ако се използваше само от жителите на блоковете наоколо, всичко би било чудесно.

Проблема е че той се използва и като служебен паркинг от всякакви хора които работят наоколо (например пощата). И така ... паркинга почти винаги (с изключение на почивните дни) е претъпкан. За това често има ситуации като тази на снимката по-долу: Едно семейство се суети около чужда кола, която е запушила тяхната и не могат да отидат на плаж (примерно). Доста е неприятно да си в такава ситуация.
И на мен ми се случи наскоро ( тогава не носих фотоапарат и не ми беше и до снимки). Точно на същото място и точно по същия начин ме бяха запушили и мен. Още по-неприятното беше че бързах за болницата. Т.е. наистина имах нужда от колата ( не че трябва някаква специална причина, за да си ползваш колата). Тогава почаках около час и половина докато една тантуреста леля, не се показа. И беше толкова учудена, как така е успяла да ме запуши. Дори се зачуди дали не съм го направил нарочно, за да и тровя деня. След като и обясних колко е неприятно и колко не трябва да прави повече така - тя изчезна ... и толкова. Аз вече бях изтървал всякакви часове и т.н., но останах да изчакам, просто за да видя кой е този нагляр. Най-интересното беше оправданието и - тя като паркирала някой тъкмо излизал от там и тя си помислила че всичко е наред!
В ситуацията от снимката имаше по-интересно развитие. Както виждате хората да се суетят около колата, след минута успяха да я отворят (мисля че прозорецИа беше леко открехнат) и я бутнаха десетина метра надолу и си тръгнаха. И добре че успяха защото два часа по-късно никой не си беше прибрал колата все още и тя си седеше отключена.

И сега - извода. Проблема в случая не е в държавата, нито в законите, нито в "корумпираните" полицаи, както често сме свикнали да казваме. Проблема е в съзнанието на хората. Проблема е че спокойно излизат от колата си без да се притесняват че запушват две други коли. Всеки мисли че неговата работа е най-спешна и най-неотложна. И никой не иска да се поставя на мястото на другите. Пожелавам ви да не ви се случват подобни истории и вие да не ги случвате.

П.П: Специално за Светлето, ето какво открих в една известна бургаска пицария. Извинявам се за лошото качество, но съдържанието е по-съществено :)
Забележете ясното разграничение на "града" (става въпрос за Бургас, б.авт.) и "Меден Рудник" :)

Cool links to refresh your mind and soul :)

Hi there my fellow readers it's been a while since someone has posted in our blog. You can tell it is summer. :) I have been web surfing today and have found some pretty nice stuff which I would like to bring your attention to. Mostly art. I have been noticing that I enjoy something more when I share it. There is a chance that I am a good person after all. :) Most of the links I reached through Elenko's web journal (see the column in the right part of the page) so respect goes to him. :)

Here they are:
http://gradinko.com/ The website of some nice guy calling himself "gradinko". The website itself is pretty cool, really nice design, check it out.. some pretty nice pics in the photo section
http://corporateyouth.org/ some web magazine which gradinko and friends are doing
http://seantevis.com/kansas/3000/running-for-office-xkcd-style/ The really cool campaign web site of some guy running for state representative. The guy himself seems to be pretty cool. Respect! :) Too bad that politics in Bg suck too much to do something like that and too bad that we all are so ignorant to do it ourselves.

Btw I have been "finding out" some "new" Metallica songs which I have not been listening to before. Like "Welcome home (sanitarium)" and "Fade to black". They are great. :)

P.S. Ire I hope you will find the art links useful. :)

Сигнал на български ядрен експерт: крайно опасни далавери в Козлодуй!

Няма нужда от допълнителен коментар!

България не е обикновено място

Ето един разказ за нестинарството, който много ме впечатли
На гости тия дни ми е приятел и от дума на дума на чаша вино се стигна до нестинарството. Тъй като мъжа е от Странджанския край, е имал възможността да присъства на истински нестинарски ритуал в село Кости като дете. Нещо много по-различно от комерсиалните танци по туристическите курорти.
Самата подготовка за ритуала започвала няколко дни по-рано, когато се натрупват дърва за кладата. Те са толкова много, че се нареждат едно върху друго докато се образува ешафод. Няколко дни преди деня на Св. Констанин и Елена възрастната жена нестинарка изпада в колобърска болест. Общо взето човек ако не знае какво става, ще помисли че е тежко болна. Очите за изцъклени, тялото и е ледено като на мъртвец.
Деня преди събитието за запалва кладата. Огънят е просто огромен. На сутринта "болната" жена скача като сърна и заедно с още две по-млади жени взимат иконата на Богородица (за нея малко по-късно) и тръгват с особени танцови стъпки из къщите на селото,където им дават по малко ракия. С тях има тъпан и гайда, които свирят особена музика. Около 9 вечерта се отива на мястото. Огънят вече е изгорял, останала е жаравата. Тя е толкова силна, че човек не може да се доближи до нея. Мъже от гражданска защита в специални противопожарни скафандри разтилат жаравата на рвномерен слой, дебел около 30см. Топлината е толкова силна, че най-близките зрители могат да са на 10 метра от мястото. Нестинарката с иконата в ръце, облечена в бял сукман, стигащ до глезените и шарена престилка обикаля няколко пъти около жаравата и после влиза вътре. Започва истинския танц, под тежките удари на тъпана. Боса, краката се заравят в жарта, с ръце се гребват въглените. През цялото време тя издава особени гърлени звуци от рода на "въй-въй-въй". В един момент тя хвърля бяла памучна кърпа на земята, която по всички закони на физиката трябва да пламне, но си остава непокътната. След това поставя дървената икона върху въглените, но тя не пламва. Целият ритуал върху горещата жар продължавал повече от 40 мин.
Имало и един случаи, когато местния подпийнал милиционер решил,
че и той го може и после се наложило да го карат с линейка с тежки изгаряния по краката в града.
Самата икона се съхранява (вероятно и до ден днешен) в една постройка или по скоро землянка от незапомнено време. Всички опити да се открадне завършвали тргично за крадците. Последният път колата на двамата крадци избухнала в пламъци, а иконата само останала невредима вътре.

Ако се разровите, ще намерите още десетики такива истории, легенди, разкази, снимки за неща, които са ужасно далеч от сивото социалистическо ежедневие. Има места, където земята има свой пулс- най-вече в Родопите, Странджа и околните планини. Жалкото е, че хората които се интересуват от тях и които помнят и могат да разкажат, са все по-малко. Още по жалко е, че след десетина години благодарение на Супер Боровец и Мега Пампоровец, на такива магнетични места ще се продава хот-дог и германски пенсионери ще тъпчат историята ни.
Така че, предлагам да пообиколим преди да стане късно :)
Вели.

Макаренко Макаренков - Краси Радков президент

Преди да гледате следващото клибче е добре да сте запознати със сексуланите подвизи на бачи, ви, кико. Приятно гледане!